Саймън Грийн - Светът на мъглите

Изправи се тромаво на крака и потрепера, когато коленете му изразиха протеста си отново. Имаше дни, когато се питаше на чия ли страна е тялото му, на негова или на задушаващата го болка. Скай пристъпи до дясната врата и натисна дръжката й. Беше заключена. Той се пресегна към джоба си за шперцовете.

— Недей да си губиш времето, Доналд — прошепна Скай. — Бравата е с електронна ключалка. Въртю се е погрижил предварително за всичко. — Тя свъси вежди замислено при вида на мъничката охранителна камера, вградена в рамката на вратата. — Не можем да си позволим да губим повече и секунда. Навярно сме задвижили вече цял комплект алармени системи и не мога да определя откога ни наблюдават. Огледай бюрото: може би има скрит включвател или нещо подобно.

Доналд кимна и претършува чекмеджетата на бюрото едно по едно. Не му бе необходимо много време да открие обикновен елемент за дистанционен контрол, скрит в празна кутия от шоколадови бонбони. Опита най-различни копчета и след като включи и изключи няколко пъти, вратата отдясно рязко просвистя и зейна, разкривайки зад себе си дълъг, тесен коридор. Той пъхна включвателя в джоба си и заситни до Скай. Тя нахлузи качулката отново, за да скрие лицето си, но този път той реши да не коментира нищо. Щеше да му направи знак, когато е готова.

Коридорът се простираше на тридесет стъпки пред тях и накрая завиваше под остър ъгъл. На тавана бяха инсталирани светлинни сфери, но работеше само една. Във въздуха се носеше тръпчивата, сладникава миризма на антисептик. Скай тръгна бавно пред него и той я последва. Не забелязваше никакви охранителни камери, но предполагаше, че следят всяка тяхна стъпка със скритото си око. Стъпките им отекваха призрачно в тишината, ехото глухо се нахвърли върху тях от голите стени. Дочу се тихо подрънкване на стомана, щом Мадълайн извади меча си. Доналд забеляза, че ръката й едва доловимо трепери.

Лиън Въртю седеше с вдървен и укорителен израз и гледаше свирепо своя господар, изправен с кралско достолепие от другата страна на преработвателния контейнер. Той бе му крещял, изпаднал в мрачна истерия почти цял час, ала какво можеше да му възрази. Всички доводи на Въртю не правеха никакво впечатление на граф Стефан Бладхоук. „Не трябваше да се забърквам във връзки с Империята — помисли си Въртю горчиво. — Веднъж, щом вкопчат ноктите си в теб, си техен цял живот.“ Той полагаше огромни усилия да запази хладнокръвие. Пристанището на мъглите едва се крепеше, Блекджак бе мъртъв, изследователката Топаз бе по петите му, а сега на всичко отгоре някакъв си надут пуяк бе пуснал Дяволските кучета в града. В края на краищата, животът тук бе приключил, той трябваше незабавно да се изпари от Света на мъглите и да подхване кариерата си другаде. Навсякъде имаше търсене на телесни контейнери. Сега бе важно да отмъкне колкото се може повече от стоката и съоръженията си. Той трябваше да поиска компенсации за труда си и Бладхоук бе длъжен да му ги осигури. Империята му дължеше твърде Много. Той изгледа кръвнишки Бладхоук, който го съзерцаваше спокойно.

— Трябва да ме измъкнете оттук! — отсече Въртю. — Докато се криехте в малките външни селища, този ваш еспер полудя; тя взривява мозъците на всичко, което се движи. Не зная какво се е случило между Роял и нея, но тази проклета истерична кучка е извън всякакъв контрол още от самото си появяване тук. Не сте ме предупредили каква мощ притежава! Тя може да разруши целия град без да й мигне окото.

— Стига сте хленчили, скъпи ми докторе, не ви отива в края на краищата — заговори със сарказъм Бладхоук, налял погледа си с престорена изненада, и отстрани елегантно една невидима прашинка от ръкава си. — Въпросната лейди не е извън контрол, тя просто следва онова, което й е наредено. Признавам, започна да действа малко по-рано, отколкото заповядва програмата й, ала това е по ваша вина. Трябваше да ме предупредите, че на този Джейми Роял не може да се разчита.

— Нямаше начин да го разбера! Всичко навеждаше на мисълта, че Блекджак го е сплашил до смърт. Все още не мога да разбера защо Джейми не се подчини на нарежданията му.

— Това не е толкова важно. Факт е, че той е завел Мери право при друг еспер. Нищо чудно, че програмата й е задействала.

Въртю тръсна глава ядосано. Очите му се присвиха като змиеподобни цепнатини, физиономията му доби изражение на накърнено достойнство.

— Сега вече нищо не е от значение! Блекджак е мъртъв и толкова хора са настроени против мен поради това, което става тук. Само въпрос на време е да започнат да ме преследват. Трябваше да ми разрешите да ликвидирам Топаз както поисках!