Саймън Грийн - Светът на мъглите

Топаз сви рамене.

— Агентите на Империята първо са я изпратили тук, а сетне са я програмирали на летателната площадка. Всичко е било внимателно планирано и перфектно осъществено, още от самото начало до края.

— Това становище доста ме озадачава. Но докъде се простира планът им, изследовател? Дали Империята унищожи живота на Таним само за да се увери, че ще приемем бегълците от „Гибелен огън“? Цял един свят?

Топаз го изгледа решително.

— Те са направили нещо далеч по-лошо, директоре. Много по-лошо.

Постояха известно време в тишина. Стийл знаеше, че го очакват неотложни неща, но все още не можеше да събере сили.

— Мислите ли, че есперите ще открият носителката на заразата, изследовател?

— Десетина еспери да претърсят целия град? Може и да имат късмет, ала се съмнявам. Ние не знаем дори името й.

— Да я наречем Мери.

— Какво?

— Мери Тифона. Това е прякорът на една бегълка в миналото, носител на зараза. — Стийл се наслади на нескритото изумление на Топаз. — Един пристанищен директор трябва да има познания в много области, изследовател.

Той сплете пръстите на ръцете си и замислено затупа с тях.

— Отсега ви назначавам за командир на стражата. След като Бладхоук отсъства, нуждая се от някого, на когото да имам пълно доверие. Вие сте може ми единствената сред стражите, която истински осъзнава срещу какво сме се изправили. Съберете всички стражи от улиците и претърсете града, сектор по сектор. Ако се натъкнете на други еспери, избегнали смъртта, искам да ги изпратите тук под пълна закрила. Не можем да си позволим лукса да се лишаваме от повече еспери. Най-малкото тук ще можем да им предложим известна сигурност. Топаз кимна.

— Звучи логично. Само още нещо: какво да правят моите хора, ако заловят измамницата?

— В никакъв случай да не рискуват — твърдо произнесе Стийл. — Дръжте я под око, но не се приближавайте прекалено много до нея. Ще изпратя хора, въоръжени с разрушители.

— Да не й дадем възможност да се предаде?

— Не. Не мога да поема такъв риск.

— С толкова много стражи по улиците ще трябва да измислим някаква легенда за маскировка.

— Правилно. Ако истината излезе наяве, ще настъпи голяма паника. Обявете награда за главата на измамницата и съобщете на всекиго, че е носител на чумна зараза. Това е достатъчно.

Топаз леко се усмихна.

— Това ще опразни улиците. Ще водя лично патрул в Квартала на крадците. Познавам отлично местността.

— Не! Вие сте еспер, Топаз, не мога да си позволя да рискувам.

— Аз съм сирена, директоре. Мога да се окажа единственият ви шанс да я спрете.

Стийл се поколеба и кимна неохотно. Извърна се и се вторачи в контролното табло. След миг Топаз се изниза от кабинета му. Той се намръщи пред празния екран. Проклетата недалновидна изследователка крачеше направо към лапите на смъртта. Не знаеше защо това го засяга толкова силно. Въздъхна уморено и се протегна лениво. Бе направил всичко в рамките на възможностите си, но го гризеше отвратителното чувство, че не е достатъчно. Империята бе планирала идеално този удар от дълго време. Те нямаше да оставят нищо на случайността. Той примига от изненада, когато екранът на монитора проблясна отново.

— Да, дежурен еспер. Какво има?

— Дяволските кучета, директоре! Нахлуват в града през пробива в стената на Квартала на еснафите. Първите съобщения са объркани и неясни, ала е очевидно, че зверовете са стотици. Стражите се предават и отстъпват безредно улица след улица. Без да преувеличавам, въпрос на време е да завладеят града.

— Разбира се — изхриптя Стийл. — Империята не може да рискува да открием Мери толкова бързо, затова ни причинява и разрушения. Логично е да се предположи.

— Директоре?

— Вземи колкото са ти необходими стражи, но искам да озаптите отвратителните зверове. От жизнено важно значение е да бъдат спрени там, където се намират в момента.

— Взели сме със себе си огромен брой стражи, директоре! Не можем да пресечем пътя на проклетите дяволски изчадия и да продължаваме да издирваме из града измамницата еспер.

— Зная. Само че… направете всичко, което е по силите ви.

— Да, директоре.

— Какви са предишните сведения?

— Лоши. Кучетата разкъсват всичко, което се движи. Стражите успяват само да ги позабавят, това е всичко. И все пак, можеше да стане и по-лошо.

— Не виждам как.

— Поне стражата е изпратена там, директоре. Ако не бяхме поставили хора да охраняват границата, кучетата можеха да ни заварят съвсем неподготвени. Не искам да си представя колко души можеха да бъдат разкъсани, ако кучетата се движеха безпрепятствено из града.