Саймън Грийн - Светът на мъглите

— Това е то! — избухна Стийл и се извърна към клавиатурата на компютъра, без да обръща внимание на стреснатия еспер и набра един въпрос. Закима бурно, след като поток от информация заля екрана. — Трябваше да се досетя предварително, САМО еспери са поразени. Бяхме толкова заети с намирането на общия физически знаменател, че забравихме да проверим всички други връзки. Изследовател, ние сме измамени. След саботирането на компютъра ни псионичният щит е всичко, което можем да изправим между нас и Флотата, а заразата е умишлено разпространена, за да го извади от строя. Аз проявих такава гордост с инсталирането на разрушителното оръдие… Трябваше да се вслушам в думите на Сузане дю Волф. Дежурен еспер, поддържайте щита. Той е най-важното сега, докато не ви дам други разпореждания.

— Но, директоре…

— Направете го! — Стийл изключи връзката и впери замислен поглед в празния екран на монитора. — Това е преносител, другояче не може да бъде. Някой от бегълците от „Гибелен огън“. Мислех, че Старлайт е имал късмет да напусне Таним. Някъде по трасето Империята трябва да е натоварила на кораба преносител с убийствена за есперите зараза.

— Не — отсече Топаз рязко. — Не е така. — Стийл се взря изненадан в изследователката, докато тя крачеше намръщена напред-назад. — Вие бяхте прав за пръв път, директоре, това не е чума, това е измамник еспер. Сирена като мен. Когато пея, гласът ми и еспът ми се комбинират, за да окажат директно въздействие върху мозъка, повишавайки енергийното му ниво и дразнейки сензорите. Ако се отиде още по-нататък, ако се действа твърде интензивно…

— Получава се изгаряне на мозъка.

— Точно така — потвърди Топаз. — Ето какво се е случило на петстотинте стражи във Виримонд.

— А ако запееш срещу еспер…

— По-слабият мозък автоматично ще се саморазруши. Талантът на жертвата ще се окаже извън контрол, атакувайки едновременно и нея, и околната среда. Нищо чудно, че толкова случай на заразата са придружени с огън и насилие, с пирофори и полтъргайстери. Как сме могли да бъдем толкова слепи? Навсякъде есперите са истинската мишена. Оцелелите жертви без изгаряне на мозъка са просто невинни свидетели, което би следвало да ни заблуди, че тези, от които зависим, биват ликвидирани един по един!

Стийл и Топаз размениха обезпокоени погледи.

— Ти беше най-мощната сирена, която е притежавала Империята — продума накрая Стийл.

— Да — отбеляза Топаз. — Бях. Разруших петстотин мозъка и изградиха от мен легенда. Тази нова сирена е взела повече от пет хиляди жертви само за няколко дни. Питам се дали и за нея ще създадат легенда. Сигурно не; тя е по-ценна и ефикасна като оръжие. — Топаз бавно поклати глава. — Нищо чудно, че пристанищните еспери са се натъкнали на нещо странно на „Гибелен огън“. Директоре, трябва да открием тази измамница и да я спрем, докато не е станало прекалено късно.

Стийл навъси замислено чело.

— Няма да бъде толкова лесно да открием една жена в град като Пристанището на мъглите. А и можем ли да сме сигурни, че измамникът е жена? Ако Империята се е захванала да произвежда мъже сирени…

Топаз решително тръсна глава.

— Не, това е характеристика на пола, също както при оплождането.

— Да се надяваме, че сте на прав път, изследовател. — Стийл повика по монитора дежурния еспер.

— Да, директоре?

— Колко еспера можете да ми предоставите за незабавно претърсване на града? Задачата е от първостепенна важност.

— Ако приемем, че всички се отзоват, може би над десетина; но това са повече от резервите ни.

— Ще ги повикам. Търсим еспер измамник, извънредно мощна сирена. Няма да срещнете особено големи трудности при разпознаването й; тя е отговорна за странните неща, на които хората ти се натъкнаха на „Гибелен огън“. Незабавно ми съобщете, щом я откриете, но никой да не се доближава до нея, докато не дам лично разрешението си. Тази измамница е извънредно опасна. Разбрахте ли?

— Да, директоре.

— Надежден ли е щитът?

— За момента, да. Корабите на Империята са в орбита, но се държат все още на дистанция. Те знаят какво би се случило, ако предприемат атака.

— Остани на мястото си, еспер — заяви с пресипнал глас Стийл и Джон Силвър се ухили.

— С щита или върху него, директоре?

Екранът на монитора се избистри. Стийл се взря изненадан в последното парче шоколад, забравено разтопено в ръката му и го налапа лакомо. Задъвка замислено с кръстосани на гърдите ръце.

— Пристанищните еспери направиха проверка на всеки мъж, жена или дете, които са слезли от „Гибелен огън“. Няма начин измамницата да е минала покрай тях.