Саймън Грийн - Светът на мъглите

„Доктор Въртю ви благодари за обаждането, но изразява съжалението си, че днес е прекалено зает. Извиняваме се за неудобствата, които сме ви причинили.“

— Поддържайте връзката и ми отговорете — изръмжа Доналд. — В противен случай ще ме принудите да повикам стражите и да ги накарам да разбият тази врата. Аз съм съветник Доналд Роял и имам неотложна работа с доктор Въртю.

Последва кратка пауза и сетне от комуникационния апарат прозвуча колеблив женски глас.

— Съжалявам, съветник, но докторът заръча изрично да не бъде обезпокояван по никакъв повод.

— Вашият шеф си има вече неприятности — процеди Доналд с леден глас. — Ако не желаете да му направите компания, отключете моментално тази проклета врата. Незабавно.

Вратата промърмори нещо на себе си и с бавно и гладко плъзгане се отвори. Доналд мрачно се усмихна и се промуши в приемната на доктора. Толкова относно първата защитна линия. Великолепна червенокоса глава се надигна нервно иззад огромно бюро от стомана и пластмаса. Доналд й кимна и се огледа. От Въртю нямаше и следа. Полираната ламперия от дърво и желязо се блещеше ярко под овалния абажур, а килимът бе достатъчно плътен, за да скрие змия с големи размери. По всяко друго време Доналд щеше да се впечатли, ала тъкмо сега не му беше до възхита. Други мисли се въртяха в главата му.

— Въртю — глухо произнесе той. — Къде се намира?

Великолепната секретарка откъсна поглед от масивната, загърната с кожа фигура на Мадълайн Скай и погледна крадешком към затворената врата вдясно, преди да му отговори.

— Страхувам се, че не можете да се срещнете с него тъкмо в този момент, съветник, той е на конференция. Изрично настояваше да не бъде обезпокояван. Ако имате търпението да изчакате…

— Той ще се срещне с нас — отсече Доналд и се запъти към вратата вдясно.

— Съжалявам, съветник — изломоти секретарката и нещо в гласа й накара Доналд да се закове и да се извърне назад. Тя държеше разрушител в ръка, насочен към него и Скай. Той запази хладнокръвие. Секретарката държеше под обстрел и двамата и в него не остана и грам съмнение, че щеше да използва разрушителя, ако се сметнеше за застрашена. Той помисли за искрящия нож в десния си ботуш, но сетне се разколеба. Нуждаеше се от средство, с което да отвлече вниманието й…

Секретарката мяташе погледи от Доналд към Скай и обратно и замислено мръщеше вежди.

— Ако наистина бяхте придружени от стражите, щяхте да ги доведете със себе си. А щом нямате стражи зад гърба си, значи не разполагате с официално пълномощно за нахлуване в чужд дом. Следователно мога да ви изхвърля оттук по всяко време, когато пожелая. Ала вие нямаше да сте толкова напористи, ако не притежавахте нещо, което би могло да ни навреди. Не мисля, че мога да ви предоставя какъвто и да било шанс, съветник. Или на загадъчната ви спътница. Разпашете пояса с меча, съветник. Бавно и много внимателно. А вие там, в кожите, отметнете качулката си и ми позволете да видя лицето ви. Сигурна съм, че ви познавам отнякъде.

Доналд разпаса пояса си без много да бърза, но и без забавянето да се окаже твърде очебийно. Секретарката бе повече заинтригувана от Скай, отколкото от него. Ако можеше да улучи подходящия момент… Той приклекна и изпусна ножницата си на пода. Погледът на секретарката се стрелна мълниеносно към него и обратно към Скай. Скай бавно повдигна ръка и отметна качулката, за да открие лицето си. Очите на секретарката се разшириха от ужас и револверът в ръката й затрепера.

— Не може да бъде! Не може да бъде! Видях тялото ви в контейнера!

Доналд измъкна ножа от ботуша си и мълчешката го запрати с цялата си сила. Ножът се заби в рамото на секретарката и трептящата му дръжка зажужа. Разрушителят избълва огън, изпразвайки енергията си в тавана. Скай се спусна напред с меч в ръка. Дългото му острие проблясна и секретарката рухна покосена на пода. Скай коленичи до нея, за да се увери, че е бездиханна, и пъхна меча обратно в ножницата. Доналд препаса отново колана с меча си.

— Сполучлив удар — отбеляза възхитено Скай.

— Благодаря. Какво каза тя преди малко, когато зърна лицето ти? И какво означаваше това…

— Ще ти обясня по-късно. Сега ела и погледни тук.

Доналд подсмръкна и отиде до бюрото, където се бе надвесила Скай. Коленете му запротестираха, но той не обърна внимание на болката. Скай му направи знак да погледне по-отблизо великолепното лице на секретарката. Той свъси вежди и внимателно докосна с пръст възхитителната еластична кожа. Тя беше прекалено опъната и той забеляза зад ушите и под брадичката дребни белези. Червенокосата бе претърпяла сложна пластична операция, за да запази възхитителния си външен вид. Той се запита какво ли се бе случило с жената, която й бе предоставила кожата си и изкриви лице в гримаса, щом осъзна, че знае отговора. Здраво стисна дръжката на камата си и я измъкна от рамото на секретарката. Избърса острието в блузата й и го пъхна обратно в ботуша си. Обзело го бе силно предчувствие, че ще се нуждае от него още веднъж тази сутрин.