Саймън Грийн - Светът на мъглите

— Не, първоначалният ни опит се провали; не можем да си позволим да насочваме вниманието си към нея. Някой може да се досети, че тя представлява реална опасност за плановете ни, понеже е сирена. Също като скъпата ни Мери.

— Чуйте, вие ме забъркахте в тази каша, Бладхоук, време е вече да ме измъкнете оттук.

— В противен случай!

— Ще отида при онези, които са останали в Съвета, и ще им разкажа какво правим.

— Ще ви заключат зад решетките и ще скрият ключа.

— Поне ще съм сигурен за живота си.

— Още един плъх напуска потъващия кораб — мрачно изрече сентенцията Бладхоук. — Скъпи ми Лиън, би трябвало да сте осведомен, че не мога да ви разреша да обърквате плановете ми. Поне не на този етап.

— И с какви средства възнамерявате да ме спрете? — Въртю отстъпи от телесния контейнер със зла усмивка на уста. Тъмна омраза гореше по лицето му. Бладхоук повдигна вежди при вида на разрушителя в ръката му, но не каза нищо.

— Вие разполагате някъде с кораб — напрегнато изфъфли Въртю. — С частен кораб. Ще ми помогнете да прехвърля съоръженията си на него и заедно ще направим малко пътешествие далеч от тази воняща планета. Щом стигнем до най-близкото звездно пристанище, всеки ще поеме по своя път. Така е най-справедливо, нали?

— Не можете вечно да държите този револвер срещу мен — спокойно заяви Бладхоук.

— Ще се опитам — усмихна се Въртю. — А сега да вървим. Изгубихме достатъчно време в приказки.

— Повече от достатъчно — отекна металическият глас на Доналд Роял.

Въртю и Бладхоук се обърнаха вледенени и зърнаха на вратата изправения силует на Доналд Роял, облегнал се лениво на касата й с кама в ръка. Скай стоеше зад него, както винаги анонимна, плътно загърната в наметалото си.

— Охраната ти е страхотна, Въртю — промълви Доналд меко. — А сега свали този револвер. Дори да го насочиш срещу мен, ще запратя гадничкото си ножленце право в окото ти.

Въртю зина срещу него, претегляйки шансовете си „за“ и „против“, сетне внимателно постави разрушителя си върху затворения капак на пречиствателния контейнер. Доналд му кимна в знак на благодарност и закрачи в просторното помещение. Той се огледа бързо, взирайки се в огромните стени от блестящ кристал и внушителните контейнери, които заемаха по-голямата част от кабинета. Въздухът бе мразовит и в него се разнасяше стипчивата воня на евтин дезинфектант. Скай застана мълчаливо до него, фиксирайки с поглед Лиън Въртю. Накрая Доналд се закова пред Въртю и Бладхоук, спазвайки предпазливо дистанция от няколко метра. Втренчи изпитателен поглед в Бладхоук.

— Струва ми се, че Въртю не притежава нито достатъчно разум, нито достатъчно смелост, за да извърши такова нещо — тихо произнесе той. — Освен това винаги съм считал, че сте прекалено добър, за да бъдете искрен. Откога сте станали предател, Бладхоук? Колко време имперски агент е бил внедрен в сърцето на Съвета?

— Почти от самото начало — спокойно отговори Бладхоук. — Веднага щом стъпих в Пристанището на мъглите разбрах, че съм сторил непростима грешка, като съм попаднал тук. Такова отвратително, смърдящо, нищожно място. Съвсем нецивилизовано. И мигновено ми хрумна, че тъй като… това, което извърших, не бе чак толкова лошо, Империята би могла да се заинтересува да спечели лоялността ми. В края на краищата, можех да сторя много за тях. За съответната цена, разбира се. Не беше трудно да се осъществи контакт с тях дори тогава, а Империята веднага оцени възможностите ми. Справях се отлично години наред. Дори дочух, че ще ми връчат медал за вярна служба.

— Никой не награждава с медал предателите, Бладхоук — спокойно заяви Доналд. — Дори и Империята. Очаква ги само презрение.

Бладхоук повдигна рамене видимо не твърде засегнат.

— Случи се така, че с помощта на Империята не бе трудно да бъда избран за съветник. А сетне…

— Да — промълви Доналд. — Всичко започва да се изяснява. Нищо чудно, че никога не можахме да запазим тайните си от Империята.

— Точно така — отвърна Бладхоук. — Знаете ли, не е зле да се предадете. Щом всичко е казано и свършено вече, не мога да ви оставя да ми се изплъзнете.

— Я не говорете глупости — сряза го Доналд. — Мисля, че пропуснах нещо важно.

Бладхоук се ухили.

— Скъпи мой Доналд, дори в момента, когато разговаряме, Имперската флота вече кръжи над главите.

— Какво? — Въртю хвърли унищожителен поглед към Бладхоук. — Нищо не сте ми казали за Флотата!

— Успокойте се, Лиън. Не беше необходимо да бъдете информиран за това. Сега, Доналд, е въпрос само на часове Флотата да пристигне и да изпепели живота на планетата. Също като на Таним. Единственият шанс да оцелеете е да ми се предадете и да се уповавате на милосърдието ми. Зная какво ще кажете, Доналд, но се боя, че няма да се окажете прав. Твърде скоро всеки еспер в Пристанището на мъглите ще бъде мъртъв, а без псионичния щит градът ще бъде беззащитен.