Саймън Грийн - Светът на мъглите

— Как очистихте Даркстрьом? — внезапно попита Доналд.

— По същия начин.

— Мръсник.

— Наистина, Доналд…

— Тя те обичаше!

— Това ми беше от полза.

Доналд Роял се втренчи мрачно в Бладхоук.

— Ние сме двама, а ти си сам. Само се опитай да стреляш в мен и Скай ще приключи с теб преди да си презаредил разрушителя.

— Възможно е — призна с безразличие Бладхоук. — Но тя няма да рискува живота си, още по-малко пък ти би рискувал заради нея. А и нито един от вас не е до такава степен отчаян, че да се самопогуби в опита си да ме спре. Не, заявявам ви, вие ще продължите да се надявате, че ще допусна грешка и ще спечелите с козовете си срещу мен. Доналд, в ъгъла ще откриеш едно въже. Върви и го донеси. И не се опитвай да извършиш нещо героично, защото ще убия Мадълайн.

— Въже? — произнесе Доналд, застинал на място.

— Ти ще я завържеш, а сетне аз ще завържа и теб. Не, не казвай нищо повече, Доналд. Дори не разполагам с време да ви убия бавно и мъчително, както ми се иска, но ако ми дадеш повод, ще го направя. Ненавиждам те, изкуфели човече. Винаги съм те мразил. Ако не беше ти и примерът, който им даде, Пристанището на мъглите щеше да се предаде преди много години и аз щях да напусна тази нищожна смрадлива планета. Вечно измислях някакви планове, а ти вечно ги проваляше. Ти спаси честта на Съвета и се опълчи срещу корупцията сред стражата. Ти бе причината да остана впримчен в тази гадна дупка всичките тези години!

Той пристъпи към Доналд с разкривено от ярост лице. Ръката, с която държеше разрушителя, се разтрепери от връхлетялите го гневни емоции. И точно в мига, когато вниманието му бе изцяло погълнато от Доналд, Мадълайн Скай извади от джоба си револвера, който бе взела от секретарката в приемната. Бладхоук долови жеста й с ъгълчето на окото си и се извърна към нея. Доналд се хвърли светкавично напред и му нанесе удар с левия си юмрук по брадичката. Той вложи цялата си енергия и мощ в този удар и Бладхоук залитна назад, а разрушителят му се замята бясно. Скай избра подходящ момент и го простреля в сърцето. Горящият енергиен лъч отхвърли безжизненото тяло към пречиствателния контейнер. Той се задържа на ръба му за момент и рухна на пода.

Скай му хвърли кратък унищожителен поглед и прибра револвера си.

— Това е за теб, Джейми — тихо промълви тя.

Извърна се към Доналд Роял, който разтриваше болящата го лява ръка.

— Добре ли си Доналд?

— Струва ми се, че от удара всяка костичка в китката ми е строшена.

Скай се засмя.

— Моят храбър герой. Хайде, миличък, добре е малко да посвиеш пръстите си ей така.

Доналд подсмръкна, но не му беше до смях.

— Накрая успяхме да се справим, нали?

— Превъзходно. Добър екип сме, няма що. — Тя млъкна за миг и извърна поглед към Доналд.

— Доналд, искаш ли да бъдем постоянно заедно? Ще бъдем великолепни партньори.

Доналд я измери с поглед.

— Сериозно ли говориш? На моите години?

— Казах партньор, не съпруг. Ще работим чудесно заедно. Моето умение и твоят опит съчетани, толкова е естествено.

Доналд се замисли за миг, после ненадейно се засмя.

— Че какво, по дяволите. Омръзна ми вече да бъда съветник.

И двамата се усмихнаха един на друг. Доналд протегна ръка и Скай силно я стисна.

— А сега, какво?

— Мисля, че е най-добре първо да прескочим до командния център и да узнаем дали онова говедо е предало истината за настъпващата Имперска флота. Имам налудничавото предчувствие, че не знаем и половината от онова, което става в Света на мъглите.

При толкова много стражи по улиците на града повечето крадци бяха сметнали, че е по-благоразумно, в края на краищата, да се откажат за известно време от нормалния си начин на живот, отколкото да се излагат на риск. Патрулите се прегрупирваха и обикаляха в резливия студ и умората и раздразнението им нарастваха. Биха арестували всекиго и при най-малкото подозрение, само и само да се махнат от улиците и студа. Крадците седяха на топло по домовете си, изчаквайки по-добри времена.

Всички, с изключение на катерачите по покриви.

Кат седеше на един очукан от времето фронтон като призрачно митично същество, подпрял глава с ръка и тихичко въздишаше. Бяха изминали почти три дни от злощастната афера в Галоутрий Гейт и Сайдър беше бясна от загубата на плячката, която очакваше от Старлайт. Кат толкова бързо се бе омел от гробището, че бе забравил дори да задигне разрушителя на капитана. Такива разрушители бяха рядкост в Света на мъглите, следователно представляваха ценност, и Сайдър все още вдигаше пушилка, че не го бе взел. Днешният ден не бе по-добър от останалите, така че Кат реши засега да стой настрана от покривите, докато Сайдър не успокоеше гнева си и не престанеше да мята вещи. Окото му долови някакво движение и той надникна заинтригуван надолу в мъглата, където един патрул на стражата изследваше неохотно тясна алея, зарината със смет, докато водачът им даваше нареждания.