Саймън Грийн - Светът на мъглите

— Знаете коя съм — заяви Топаз. — Отворете вратата.

Последва дълга пауза, сетне вратата изскърца и бавно се отвори и Топаз влезе. Вътре я блъсна оглушително бръмчене като юмрук. Застоялият въздух бе просмукан от дим и пот. Топаз застана на върха на тясното стълбище, което водеше надолу към кръчмата и огледа претъпканото множество, дирейки с поглед човека, който бе дошла да срещне.

Постоянната врява се удряше в голите каменни стени, които я връщаха като ехо отново назад. Смехове, закани, крясъци и викове на главорези, които имаха намерение да се бият, се смесваха в безмилостна атака срещу слуха. Мъже и жени седяха рамо до рамо, наливаха се прекалено много и се смееха неприлично шумно. Една обикновена нощ за „Червената пика“. Топаз се заспуска бавно по стъпалата, държейки ръка върху спусъка на револвера си под пелерината. Никой не й обърна внимание, освен няколко настойчиви погледа; в място като „Червената пика“ всеки се занимаваше със собствения си бизнес. Спря се по средата на стъпалата и замислено се намръщи. Нямаше и следа от Стърлинг. Понечи да го потърси из тълпата, но незабавно се отказа от идеята си. Не бе в настроение за бавно и учтиво търсене. Измина внимателно и грациозно последните няколко стъпала, полирани от безчетния брой подметки и се отправи през жужащата тълпа към бара в дъното на вертепа. Всички й правеха път. Знаеха коя е. Неколцина мъже имаха вид, сякаш възнамеряваха да възразят срещу присъствието й, но само един поглед върху студеното й, ожесточено лице бе достатъчен, за да ги накара да се въздържат.

Когато стигна до бара, Топаз се огледа без да бърза, докато не зърна Питър Гонт, собственикът на „Червената пика“. Той бе мускулест и висок, с грива от черни къдри, опасващи бледо като хартия, дружелюбно лице. Опитваше се да изглежда облечен по последна мода и почти успяваше. Мълвеше се, че е убил седем души, трима с голи ръце, ала слуховете силно преувеличаваха бройката. Изкарваше част от парите си, като пробутваше наркотици и проститутки, ала повечето от доходите му идваха от препредаване на информация. Топаз изкриви устни. Гонт щеше да направи нещо ново: щеше да й даде информация безплатно. Тя измъкна меча си от ножницата и си проправи път през тълпата към него. В последния миг един едър и изключително мускулест бодигард пристъпи и препречи пътя й. Дясната му ръка бе положена върху къс меч в ножница, а лявата стискаше остър метален бокс.

— Дошла съм да се срещна с Гонт — повиши глас Топаз, за да се чуе над врявата.

Бодигардът поклати глава и размаха металния бокс пред лицето й. Внезапно той се ухили и допря шиповете до кожата й. Тя го ритна с коляно в слабините, изчака го да се приведе напред и тогава го удари с юмрук. Бодигардът се строполи на пода и остана там неподвижен. Някаква жена наблизо изпищя пронизително, ала Топаз вече се бе обърнала с лице към втория бодигард. Той бе по-едър от първия и носеше меча си по начин, който зловещо издаваше, че знае как да го употребява. Тя измъкна разрушителя си и го простреля в гърдите. Живият енергиен лъч го прониза за части от секундата и проби широка дупка в стената зад него. Бодигардът рухна мъртъв на земята, а от овъглената рана на гърдите му се вдигна дим. В „Червената пика“ се възцари неочаквана тишина, а единственият звук бе глухият шепот, който се носеше като ропот сред наблюдаващата тълпа.

„Енергиен пистолет… енергиен пистолет.“

Топаз извърна поглед към Гонт и бавно се усмихна. Не бе приятна гледка, но Гонт не трепна. Той пристъпи храбро напред да я пресрещне, като внимаваше да държи ръцете си встрани от хълбоците и да не прави внезапни движения. Отблизо спокойното му приветливо лице не можеше да заблуди никого. Очите му бяха тъмни и коварни и чувство на неприкрита злоба витаеше около него подобно на миризмата на прясно проляна кръв.

— Ти току-що уби двама отлични мъже — промълви той спокойно с приятен и самоуверен глас. — Скъпо ще ми струва да ги заменя, надявам се, че си имала основателна причина да ги убиеш.

— Трябваше да привлека вниманието ти — отвърна Топаз. — Търся някого. Ти знаеш къде се намира.

Гонт поклати глава.

— Аз не предавам хората си на стражата. Това е лош бизнес.

— Гонт, не го искам за стражата. Искам го за себе си.

Гонт я изучаваше внимателно, забил поглед в робата й и изследователската й пелерина. Той сви рамене.

— Кажи ми името му.

— Стърлинг. Охрана е на космодрума. Бивш гладиатор.

— Познавам го. Почакай тук и ще ти го доведа.