Саймън Грийн - Светът на мъглите

— Не се опитвай — заплаши го Топаз. — Не помисляй даже за това.

— Разбира се — отвърна Гонт. — Плячка от битката.

Той се изправи и отстъпи назад в тълпата. Топаз сложи меча в ножницата и се наведе да вдигне разрушителя. Пъхна го в пояса си, изправи се и се взря с леден поглед в изпадналия в несвяст бивш гладиатор.

— Свести го — изстреля тя към Гонт.

Гонт кимна на бармана, който приготви кофа със студена вода зад плота. Гонт я грабна и я изля върху Стърлинг. Той дойде на себе си, кашляйки и храчейки. Топаз насочи щита си към него и извади револвера си от кобура. После сграбчи Стърлинг за туниката, изправи го на крака и го тръшна на бара. Заклещи краката му с тялото си и бавно започна да увеличава натиска на ръката си, притискайки гръдния му кош назад, докато Стърлинг не почувства, че гръбнакът му ще се счупи. Той вдигна ръце и се опита да я спре, сетне едва не припадна отново, когато зърна овъгления си ампутиран крайник. Топаз приближи лице до неговото и Стърлинг потрепера от студената, неумолима ярост, която съзря в очите й.

— Кой уби съпруга ми, Стърлинг? Кажи ми името му?

— Не го зная — запелтечи Стърлинг, после зина за въздух, щом Топаз увеличи натиска върху гръдния му кош. — Гърбът ми! Ще пречупиш гръбнака ми!

— Кажи ми името му. Кой уби съпруга ми?

— Тейлър знае! Попитай него. Той беше мой съдружник и знае всички имена. Аз само изпълнявах нарежданията му.

— Къде да го намеря този Тейлър? — попита Топаз. Тя се усмихна презрително на колебанията на Стърлинг и мускулите му се сгърчиха, щом го притисна още веднъж силно върху бара. Лицето му се изкриви от болка.

— Тейлър е от Хейдън. Работи в охраната на Пристанището на мъглите като мен. Питай него.

— Няма ли какво повече да ми кажеш?

— Нищо! Кълна се!

— Струва ми се, че ти вярвам — изрече Топаз. — Което е цяло нещастие за теб.

Мускулите на ръцете й внезапно набъбнаха и Стърлинг изпищя, щом гръбнакът му се прекърши. Топаз извади меча си и преряза гръкляна му с мълниеносно движение, отскачайки мигновено назад, за да избегне фонтана от рукнала кръв.

— Това е първият, съпруже мой — промълви тихо Топаз. Тя бавно се огледа и наобиколилата я тълпа отстъпи назад, неспособна да издържи горящия й поглед. Дори Гонт извърна очи. Топаз леко се усмихна и си проправи път необезпокоявяна към изхода на вертепа.

Тишината се задържа, докато се качваше по стълбите и отваряше вратата, ала в момента, когато се захлопна зад гърба й, тълпата се върна към първоначалното си разюздано и необуздано настроение. Врявата избухна отново, само леко позаглъхнала при вида на това, на което множеството бе станало свидетел. Гонт повика двама от хората си и те извлякоха трупа на Стърлинг, после се върнаха и за двамата бодигарда. Една прислужница започна да чисти кръвта с кофа и парцал. Блекджак изникна от вратата зад бара и си проправи път към Гонт.

— Благодаря ти, че не й каза къде съм.

— Тя не ме е и питала — отвърна Гонт.

— Ако те беше попитала, щеше ли да й кажеш?

Гонт сви рамене.

— Точно в момента не мисля, че в града има някой, който би се осмелил да отрече нещо пред тази жена.

Блекджак бавно кимна.

— Струва ми се, че си прав, Гонт. Много си прав.

Около десетина стражи очакваха Топаз, когато напусна вертепа „Червената пика“. Тя се спря навън пред вратата и се озърна. Стражите се бяха разгърнали във верига, за да завардят всичките изходи. Тя извърна поглед към дежурния страж и кимна смирено.

— Здравей, Джон. Търсиш ли някого?

— Пристанищният директор Стийл има нужда от теб — отвърна дежурният еспер Джон Силвър. — Всъщност той се нуждае спешно от помощта ти.

— Този дебел, мръсен крадец може да почака — избухна Топаз.

— Не, не може, няма нито миг за губене.

— Тогава да намери някой друг.

— Той иска да говори с теб, Топаз.

Топаз се навъси и потърси някакъв знак на слабост или колебание върху лицето на Силвър. Наместо това зърна само умора и спокойно чувство за дълг, които изглеждаха странни върху толкова младо лице. Той носеше прекрасно ушит кожен костюм и алено наметало, но те не можеха да прикрият изпосталялото му тяло. На хълбока му висеше къс меч в износена ножница. Силвър бе пират, преди да се появи в Света на мъглите, и Топаз знаеше, че стигне ли се до бой, трябваше да го убие, за да го спре. Но не бе сигурна дали би го сторила. Силвър ги бе довел с Ган в Квартала на стражите, когато и двамата се чувстваха зле. Той бе най-близкият приятел на Топаз.