Саймън Грийн - Светът на мъглите

Топаз кимна, очите й бяха ледени като нощ в Пристанището на мъглите. Гонт се извърна и тълпата мълчаливо му стори път. Накрая той хлътна зад една врата зад бара и Топаз остана сама сред струпалото се множество. Тя плъзна поглед наоколо и мнозина извърнаха очи, тъмни очи, горящи с едва сдържана омраза, страх и подозрение. Някой се размърда от лявата й страна и тя леко повдигна дясната си ръка, за да демонстрира пред всички револвера си. Шумотевицата стихна и се възцари дълго мълчание. Имаше чувството, че се намира в странна глуха и мъртва гора, заобиколена от призрачни разгневени и опасни диви, кръвожадни зверове. Лека усмивка заигра по лицето й при това сравнение, но в същия миг тя се озърна за Стърлинг и усмивката й угасна. Вратата зад бара се открехна и от нея излезе Гонт, следван от Стърлинг. Тя спокойно кимна при вида на набразденото му лице и преметна оръжието в лявата си ръка. Стърлинг и Гонт излязоха пред бара и тя извади меча си.

— Стърлинг — остро произнесе тя и гласът й прокънтя сред тишината, — дошла съм за теб.

Стърлинг отстъпи десетина крачки и я проучи внимателно с поглед.

— Значи ти си Топаз — промълви накрая той. — Винаги съм мислил, че си по-висока.

В отговор Топаз го изгледа и не произнесе нищо. Стърлинг се озърна към заобиколилата ги тълпа, сякаш търсеше съчувствие или подкрепа, ала онова, което излъчваха лицата около него, не му вдъхна увереност. Той мълниеносно стрелна с поглед Питър Гонт.

— Ще й позволиш ли да го стори? Нима ще й разрешиш да отведе някой от твоите хора току-така?

— Ти не си от нашите — изрече Гонт спокойно. — Ако не искаш да тръгнеш с нея, си е за твоя сметка. — Той обърна поглед към множеството. — Направете им малко място.

Тълпата от клиенти се подчини на тихо произнесената заповед и оформи кръг около нея и Стърлинг. Тя пристъпи бавно напред и Гонт побърза да се шмугне сред множеството. Стърлинг отстъпи предпазливо встрани. Измъкна бляскав ятаган от ножницата на хълбока си и издърпа разрушител от скрит до рамото му кобур. После потупа с лявата си длан хълбока си и в ръката му проблясна широк квадрат ослепително ярка светлина: силов щит. Тя се усмихна мрачно и активира собствения си силов щит. Щитовете забръмчаха леко в тишината, щом двамата противника започнаха да се дебнат. Топаз се движеше грациозно и самоуверено, прехвърляйки наум простите правила на битката. „На един разрушител са му нужни поне две минути да се презареди след всеки изстрел. Силовият щит е годен за десетминутна употреба, след това кристалът трябва да се презарежда половин час, преди да бъде пуснат отново в действие. Един щит би могъл да спре меч и да отбие изстрел. Мечът не се нуждае от презареждане.“

Стърлинг се прицели в гърлото на Топаз с ятагана си, но тя лесно го отблъсна с щита си. После размаха меча си в широка дъга, насочвайки го към слабините му. Той успя да блокира удара с щита си. Мечовете проблясваха в пурпурно и златисто под светлината на лампата, преследвайки се един друг, търсейки силата и слабостта на противника и пролука, която можеше да позволи на двамата да използват разрушителите си. Ако щитът се удареше под погрешен ъгъл, щеше да излее енергията си право напред. За нещастие подвижната мишена бе много трудна, когато трябваше да внимаваш и за меча си.

Топаз и Стърлинг нанасяха удари и ги парираха, хвърляха се един срещу друг и отново се раздалечаваха, а мечовете им се кръстосваха и отскачаха сред вихрушка от искри. Двата щита се сблъскваха отново и отново, между тях избухваше статично електричество, щом се срещнеха енергийните полета. Стърлинг използваше старите гладиаторски трикове плюс нови, които бе усвоил в Пристанището на мъглите, но не постигаше надмощие. Топаз може би не въртеше толкова изкусно своя меч, ала беше силна, бърза и неуморима, пришпорвана от някакъв свой вътрешен демон, докато той… постепенно се предаваше. Дишането му ставаше все по-затруднено, по лицето му се стичаше пот и пареше в очите му. Мечът му натежаваше с всеки нов удар, а ръцете и гърбът го боляха безмилостно. „Трябваше да я застрелям изпод щита — помисли си той горчиво. — Кой би помислил, че тази кучка е толкова добър борец?“ Все още продължаваха да обикалят в кръг един срещу друг, мечовете им мушкаха, свистяха и разсичаха въздуха в нескончаем ритъм. Стърлинг се вглеждаше с ярост в лицето пред себе си — студено, диво и безмилостно, и тих ужас изпълваше сърцето му.

Накрая той направи грешка, първата и последна грешка. Наведе се твърде силно напред, за да нанесе удар, и не можа да отскочи навреме. Мечът на Топаз проблясна и се вряза дълбоко в бедрото му, стигайки чак до костта, и полетя отново към него сред вихрушка от кръв. Стърлинг изкрещя и рухна на пода с подгънати крака. Щитът му проблясна и замря. Вдигна пистолета си за последен отчаян изстрел, но Топаз се наведе бързо и му нанесе удар със силовия си щит. Острият като бръснач ръб на енергийното поле се заби дълбоко в китката му, като я отряза и обгори в същото време прерязания крайник. Стърлинг изпищя още веднъж и припадна. Топаз отстъпи назад и се огледа, за да се увери дали някой се осмелява да оспори победата й. Никой не го направи. Тя се извърна към Стърлинг и бързо вдигна револвера си, за да се предпази от Гонт, който се пресягаше към изпуснатия от Стърлинг разрушител.