Саймън Грийн - Светът на мъглите

Върху покривите това изобщо нямаше значение.

Той се облегна на стола си, докато Сайдър продължаваше да говори. Чинията му бе празна, а стомахът му — приятно пълен. Сърбаше с одобрение греяното вино и наблюдаваше Сайдър, докато тя му разправяше за събитията през деня. Бе прекарал по-голямата част от деня в сън, за да бъде бодър през нощта. Впрочем, денят не му се бе понравил особено. Слънцето бе прекалено ярко и наоколо имаше прекалено много хора.

— На космодрума е кацнал звезден кораб — съобщи Сайдър. — „Гибелен огън“, с бегълци от Таним. И сигурно носят разни джунджурии, които ще побързат да продадат, щом поогладнеят.

Кат се ухили, отопи остатъците от задушеното в чинията си с няколко залъка хляб и лакомо ги изгълта. Само богатите можеха да си позволят да си купят право за преминаване като бегълци, а това със сигурност означаваше добър улов за такива като него. Кат се усмихна широко. Нещата вървяха добре.

Блекджак стоеше в луксозно обзаведения кабинет на Лиън Въртю и слушаше спокойно как собственикът му крещи. Наемният воин се изкушаваше да извърне очи и да се зазяпа в живописните платна и гоблените, които красяха стените, ала не го стори. Щеше да изглежда прекалено грубо. Наместо това се взря учтиво в доктора със спокойно и безизразно лице, докато Въртю не се умори от словесните обиди и не започна да се успокоява. В миналото Блекджак бе служил като наемен воин на много господари и бе отдавал на всеки дължимата почит и уважение, ала дори господари като Въртю трябваше да проявяват поне мъничко повече учтивост. Накрая докторът млъкна и се облегна на тапицирания си стол, дишайки тежко. Той прокара пръсти през оредялата си коса и отправи гневен поглед към рапортите на бюрото пред него. Блекджак извърна поглед към стола за посетители, но не седна. Не го бяха поканили. Бе заел наперена стойка, гледайки право пред себе си, и изчакваше търпеливо Въртю да си дойде на думата. Накрая докторът блъсна листовете настрана и впери заплашителен взор във воина.

— Дяволите да те вземат, Блекджак, всичко си провалил. Според тези рапорти изследователката Топаз е вече по петите ни. Само въпрос на време е кога ще се натъкне на някой, който да я отведе право при нас.

— Никой от нашите хора няма да проговори — опита се да се защити Блекджак. — Твърде наплашени са. Забелязал съм вече това.

— Не познаваш Топаз.

— Все пак мога да я ликвидирам.

— Точно сега, не — сопна се раздразнено Въртю. — Ако я беше убил, когато му бе времето, вместо идиотски да стреляш погрешно в проклетия й съпруг, вече щяхме да сме се отървали от нея. А сега не можем да си позволим дори да я докоснем с пръст.

Блекджак не отвърна нищо. Можеше да се оправдае с обстоятелството, че не би могъл да предположи, че Майкъл Ган ще навлече наметалото на съпругата си. Можеше да спомене и за ужасните обстоятелства с мъглата и кучетата. Но предпочете да замълчи. Нямаше нужда от извинения, независимо дали от други или негови.

Въртю стана от стола си и се загледа през прозореца навън. Зад широкото фибростъкло гъстата вечерна мъгла се стелеше ниско, като обгръщаше града в безформена, сивкава пелена. Неясните силуети на околните сгради прозираха едва-едва през пелената. Уличните лампи грееха с кехлибарена, червена и златиста светлина — запалени островчета сред океан от несигурност. „Тя е някъде там — мрачно помисли той, — тя е там и ме търси.“ Спомни си суровото, неумолимо лице на Топаз и го побиха тръпки. Топаз бе изследовател и не знаеше милост, благородство или пощада. Той се извърна от прозореца и впери замислен поглед в учтиво изчакващия го воин, като се опита да придаде успокоен израз на лицето си и твърдост на гласа си.

— Не можем да си позволим повече какъвто и да било контакт с изследователката — прошепна едва чуто той. — Всеки друг опит да се посегне на живота й, успешен или не, само ще привлече вниманието към нея. Засега я остави на мира.

— Точно това и правя — отвърна Блекджак спокойно. — Затова ли ме извика да бия целия път дотук, само за да ми го кажеш?

— Едва ли — процеди Въртю студено. — Имам друга задача за теб. Помниш ли Тейлър и Стърлинг?

— Разбира се. Двамата стражи, които ни осигуриха информацията за вътрешната охрана на звездното пристанище. Изникнал е някакъв проблем с тях?

Въртю се усмихна мрачно.

— Изглежда смятат, че не им е платено добре за услугите. Или трябва да им дадем повече пари, или ще счетат за свой дълг да се обърнат срещу нас.