Саймън Грийн - Светът на мъглите

Блекджак разтвори наметалото си, като внимаваше двамата мъже да не забележат разрушителя в калъфа на хълбока му. Близо до револвера на пояса му висеше кожена торбичка, която издрънка мелодично, щом Блекджак я претегли с ръка.

— Петдесет в злато, както се разбрахме. Къде е картата?

Стърлинг измъкна от вътрешността на ръкава си сгънато парче хартия. Връчи го на Блекджак, който на свой ред му предаде кожената кесия. Жестовете и на двамата бяха плавни и обмислени, като внимаваха да не извършат движение, което можеше да бъде изтълкувано зле. Щом приключи размяната, двамата отстъпиха крачка назад. Стърлинг отвори кесията, надникна вътре, сетне завърза връвчиците й и бързо кимна на Тейлър. Двамата стражи се поотпуснаха. Блекджак пъхна дебелия къс хартия във вътрешния си джоб, без да си направи труд да го разгледа.

Тейлър повдигна вежди.

— Няма ли да проверите плановете?

— Ако не са верни и сте ме измамили, ще убия и двама ви — процеди през зъби Блекджак. — Мислите ли, че трябва да ги проверя?

Устните на Стърлинг се разтеглиха бавно в усмивка и белезите по лицето му зашаваха като живи.

— Лесно я даваш със заплахите, войнико. Прекарал съм седем години по арените и бях непобедим. Какво те кара да мислиш, че можеш да се изправиш срещу мен?

Блекджак рязко замахна с протегнати пръсти и те потънаха дълбоко в стомашната кухина на бившия гладиатор, точно под гръдната кост. Стърлинг изхърка и бавно се свлече на колене с ужасно разкривено лице. Без да бърза Блекджак се обърна към Тейлър, който не бе помръднал и сантиметър.

— Отваря си устата твърде много — поясни Блекджак. — Дори нещо по-лошо, не е в добра форма. А аз съм.

Тейлър го изгледа твърдо, без да мигне със смущаващите си златисти очи.

— Аз също — заяви той тихо с грубия си, стържещ като ламарина глас. — Не бягайте от късмета си, войнико.

— Само ако се наложи — отвърна Блекджак. — А сега вземи приятелчето си и го махни оттук. Не мисля, че трябва да ни виждат заедно. Не бих искал някой да предположи, че съм свързан с хора като теб по свой избор.

Ненадейно Тейлър се усмихна.

— Ще ви запомня, войнико.

Той се наведе над Стърлинг и го вдигна с една ръка. Бившият гладиатор вероятно тежеше над сто килограма, ала за Тейлър това не представляваше особена трудност. Жилавото му тяло криеше невъобразима енергия. Киборг. Той нарами Стърлинг, кимна на Блекджак и се изгуби в мъглата. Блекджак свали ръката си от револвера. Никога не се бе сражавал с някой от легендарните мъже на Хейдън и бе сигурен, че не би и желал.

„Все пак — помисли си той, докато наблюдаваше как Тейлър се стопява в мъглата, — интересно би било някой ден да откриеш колко добър борец е един киборг.“

Ханът „Черния трън“ бе виждал и по-добри времена. По прозорците висяха мръсни сини копринени пердета, в огромната камина тихо гореше огън. Повечето от масите и сепаретата бяха заети, ала клиентите си поръчваха само от най-евтините вина, като оставяха бирата за накрая. Кънтеше от песни и смехове, ала във веселбата се усещаше пресиления, почти отчаян рев на хора, решени да се забавляват, докато все още можеха. Не за пръв път в кратката история на Пристанището на мъглите парите не достигаха. Барман с мъртвешкобледо лице сервираше бавно питиетата със съмнително качество на редовните посетители, наредени край дългия дървен бар. Отгоре светеха старинни газови лампи и придаваха на задимения въздух приятна златиста омара. По мръсните грапави стени личаха петна от старо вино и скорошна кръв. Понякога „Черния трън“ се превръщаше в доста оживено местенце. Дървените стърготини по пода не бяха метени от седмици, но никой не се оплакваше от това. „Черния трън“ помнеше и по-добри времена.

Сайдър седеше в личното см сепаре в дъното на хана и пиеше вино с Джейми Роял. Тя бе висока и обаятелна блондинка, с разголена твърда плът и боядисана платиненоруса коса, която никога не би признала тридесетте си години. Сайдър имаше славата на най-каменносърдечната търговка на крадени вещи в Пристанището на мъглите. Тя никога не спореше за цената и никога не даваше на кредит. Имаше само неколцина приятели, а враговете й бяха мъртви. Тя си играеше с кичур от дългата си сребриста коса и се усмихваше сладко на компаньона си. Джейми отпиваше от време на време от виното и поглеждаше към масивния никелиран часовник над бара. Той сложи чашата си на масата и хвърли укоризнен поглед към Сайдър.

— Каза ми, че ще бъде тук.