Саймън Грийн - Адският свят

Уйлямс се обърна и побягна, а Хънтър го следваше по петите. Кристъл беше Изследовател и най-добре знаеше, какво да прави.

Чудовището натика насила масивното си туловище през вратата, при което стената започна да се пропуква и руши. Кристъл се нахвърли на него и засече с клеймора и силовия екран гадната плът. Устата й се разтегна в тънка отвратителна гримаса, в очите й засвятка желание за убийство. Ревът отдавна бе станал непоносим. Но звярът не мърдаше от мястото си, беше като приковано от бясната атака. Наистина неговите рани зарастваха една след друга и въпреки убийствената си ярост Кристъл знаеше, че не е в състояние да го нарани сериозно. Изведнъж се изхили право в лицето му, обърна се и побягна. То се заклатушка след нея, но жената успя да пресече бързо помещението и да се шмугне в съседното, преди звярът да е набрал скорост.

Хънтър и Уйлямс я чакаха при една висока кула. Една спирална рампа се виеше отстрани по стената нагоре към мрака.

— Натам — заповяда Хънтър. — Нямаме друг избор. Бързайте, да спечелим известна преднина.

Той ги поведе нагоре по спиралата. След малко се успокоиха достатъчно, че да изключат силовите си екрани, с едничката цел да пестят енергия. Стърмият склон правешевървенето трудно и скоро Капитанът усети свирепа болка в бедрата. Наложи си да не й обръща внимание и изръмжа на другите, когато му се стори, че изостават. Не чуваше звяра, но не се съмняваше, че вече върви по следите им. Държеше полевия си фенер пред себе си и осветяваше с него пътя. Внимаваше много къде стъпва, както и преди нямаше парапет и едно подхлъзване можеше да се окаже фатално. Кулата изглеждаше безкрайно висока и падането щеше да продължи дълго. Намръщи се недоволно. Как можа всичко да се обърне толкова зле за такова кратко време? Минаха край десетки врати, но гледаше да не ги докосва. Капитанът чуваше запъхтяното дишане на чудовището. То вървеше след тях по рампата и ги настигаше.

Накрая рампата свърши. Ярка светлина бликаше през една отворена врата. Хънтър нямаше друг избор освен да върви през нея. Слънцето го заслепи и той примига няколко пъти, докато очите му се приспособят. Изключи фенера и го прибра в раницата, като през цялото време се оглеждаше. Огромни загадъчни структури прорязваха надлъж и шир покрива и караха хората да се чувстват като джуджета. Сложните куполообразни форми и странните пъстроцветни материали, от които бяха направени, изглеждаха безмислени и мистериозни. Хънтър се взираше наоколо и не знаеше какво да прави. Те бяха така уморени, объркани и отпуснати, че не можеха да вземат никакво разумно решение. Гледката беше направо необикновена и не им подсказваше действителен или емоционален отговор. Те просто бяха тук.

— Очарователно! — възкликна Кристъл. — Чудя се как ли са ги направили?

Гласът й трепереше от вълнение, докато Хънтър клатеше неопределено глава.

— Запази въпросите за друг път — отсече той. — Онова чудовище всеки миг ще довтаса. ледайте как да се измъкнем от този покрив.

— Стойте — намеси се неочаквано Уйлямс. — Възникна проблем. Не мога да се свържа с компютрите на катера.

Хънтър го погледна изненадан, но след миг сам активизира собствената си ком-импланта. Опита да се свърже с компютрите, но освен тишина не получи друг отговор. Беше като да търсиш пипнешком в тъмнината ключ за осветление и да откриваш само празно пространство. Започна да преглъща с мъка. Знаеше, че някой ден ще трябва да се оправя и без тези помощници, но сегашната им липса го намери неподготвен.

— Изследовател, Уйлямс, чувате ли ме?

— Не и чрез ком-имплантата — обади се Кристъл. — Отрязани сме, Капитане.

— Трябва да се върнем на катера — настойчиво каза Уйлямс. — Нужно е да възстановим връзката. Цялата ми работа, всичките ми записи са там.

— Карай по ред, Докторе — сряза го Хънтър. — Първо да слезем от покрива и едва тогава ще решаваме какво да правим по-нататък.

— Тихо — предупреди ги Кристъл. — Звярът всеки миг ще се появи отново!

Тя се приближи до вратата, извади една ударна граната от патрондаша, зареди я и я метна надолу по рампата. Кулата се разтърси, когато тя се взриви.

— Това ще го забави малко — каза Кристъл и погледна Капитана. — Има един-единствен начин за измъкване от този покрив, Капитане и вие го знаете не по-зле от мен — мостовете!

Жената посочи с ръка тънките като паяжини метални нишки, свързващи кулата и околните сгради.

— Боях се, че това ще предложиш — трепна Хънтър. — Нямам особено доверие на подобни неща. Изглеждат така ефирни, сякаш всеки по-силен вятър може да ги издуха.