Саймън Грийн - Адският свят

— По тихо — каза Хънтър. — Да не искаш да ни чуе?

Уйлямс млъкна обидено. Хънтър облегна глава на стената и затвори за миг очи. Трябва да има изход, но трябва да се сети. Щом е Капитан, длъжен е да мисли за всички. Това е неговата отговорност. Жалко, че катерът е толкова далеч. Неговите оръдия щяха да разкъсат чуждото на такива малки парчета, че нищо да не е в състояние да ги сглоби отново. Но все едно да вика на вятъра. И дори да успее да го насочи насам, преди да долети до града, случката щеше да е свършила по един или друг начин.

— Какво е твоето мнение, Изследовател — погледна той Кристъл.

— Оръжието вече се е презаредило — отвърна тя. — Ако всички ние стреляме едвовременно…

— Това ми звучи като последна възможност, отколкото като план за действие — каза Хънтър. — Искам нещо по-добро.

— Може би с ударните гранати? — предложи Уйлямс.

— Не са много точни. Това чудо може да се движи прекалено бързо. Друго предложение?

— Да отстъпим — каза Кристъл. — Изтегляме се от града. Повечето живи същества имат силно развито чувство за собствена територия. При голямо растояние между нас, може да изгуби интерес…

— В подобно предложение има прекалено много „ако“ и „може би“ — прецени Уйлямс. — По длъжност, вие сте експерт по чуждите форми на живот. Няма ли да ни кажете нещо по-определено.

— Звярът е огромен, разярен и опасен — заговори Кристъл. — Може да регенерира повредена и унищожена телесна тъкан. Нашите оръжия в случая са безполезни и то непременно ще ни убие, ако не започнем да действаме по-интелигентно. От друга страна, въпреки или поради могъществото си, съществото не изглежда много умно. Продължим ли да седим и да спорим тук, то ще ни спипа след някоя и друга минута.

Хънтър затвори очи и се опита да се концентрира. Трябва да има изход от това положение. Трябва!

— Ако ни следваше по петите, щеше вече да е тук — каза той. — има нещо го спира?

Кристъл трепна изненадана.

— Не мога нищо да кажа, Капитане. Нямам достатъчно сведения. Обикновено новите видове, като този, ги изучавем в продължение на месеци от разстояние, преди да помисля, че мога да ги доближа.

Изследователката млъкна, защото Уйлямс внезапно се изправи.

— Звярът влезе в сградата — каза той спокойно. — Чувам стъпките му.

Хънтър спря да диша и се вслуша, но не долови нищо. Погледна Кристъл, която на свой ред вдигна рамене. Той прехапа устни. Май пак някоя от скритите добавки на Доктора. А Уйлямс разтревожено се размърда.

— Не бива да стоим така в тъмното, Капитане. Трябва да направим нещо!

— По-тихо — заповяда Кристъл. — Не знам как сте със слуха, но няма никакъв смисъл от сляпото бягство.

— Няма смисъл и да стоим на едно място и да чакаме чудовището да ни хване. Капитане, трябва да излезем оттук.

Внезапно ги заля смрад на гнило месо. В стаята стана напълно тъмно. Вратата бе запълнена от изправеното чуждо същество. Оглушителен рев изпълни малкото пространство.

— Приготви деструкторите — ревна Хънтър и тримата мигновено скочиха на крака. — Целете се в главата!

Залпът обезглави чудовището. Но сега то въобще не падна. Задържа се право на задните си крака и се нахвърли на хората. Те се втурнаха да бягат, прибирайки пистолетите в кобурите и активирайки силовите екрани. Кристъл извади своя клеймор и започна да сече гърчещите се пипала, когато те се приближаваха до лицето й. Острието разсичаше гнилата плът, но раните почти мигновено зарастваха. Нова глава изникна от шията и запуши кървавия фантан. Жълти очи засвяткаха в мрака.

Хънтър завъртя сабята си в всички сили и острието проникна с лекота в мърдащата бяла плът, но щом го извади, нямаше и следа от рана. Чуждото същество се опита да го сграбчи с ноктестата си ръка, но екранировката го спря. Силата на удара го накара да се залюлее.

Кристъл завика на звяра, привлече вниманието му и когато то се насочи към нея, тя вряза в неговата ръка края на своя екран. Лъчистото енергийно поле направо отряза китката с дългите и остри нокти. Тя падна на земята, но пръстите продължиха да се свиват и отпускат. Шурна бледа кръв. Болката накара чужденецът да изпищи и яростно да замахне. Изследователката отскочи настрани. Ударът леко я закачи и захвърли към стената. Хънтър успя да я сграбчи преди колената й да се подгънат, но тя си пое дълбоко въздух и го отблъсна.

— Има още една врата в дъното на тази стая — извика Кристъл. — Взимай Уйлямс със себе си и изчезвайте. Аз ще задържа чудовището, докато вземете нужната преднина. Ще се присъединя към вас веднага щом мога.