Саймън Грийн - Адският свят

— Пеша ли? — неволно възкликна Уйлямс. — Защо да не използваме катера? Има повече от достатъчно енергия в батериите.

— Така е — отвърна Хънтър. — И ще бъде така, докато някакво непредвидено обстоятелство не ни принуди да я използваме. Но сега съм сигурен, че не бива да я пилеем за една дребна разходчица. Освен това смятам, че е по-добре да използваме времето си да се доберем до града. Този свят е още непознат за нас. Ако ще правим грешки, нека да става, когато няма да е от особено значение. И си дръжте очите широко отворени, а главите — наведени. Това е разузнавателна мисия, а не бойна атака.

— Но какво ще кажете за катера? — попита Уйлямс. — Дали е мъдро да потеглим ей така и да го оставим без пазач? Всичко може да се случи, докато ни няма. И тогава приспособленията на борда…

— Доктор Уйлямс — изрече любезно Хънтър, — достатъчно. Аз съм Капитан. Не възнамерявам да ви обяснявам постъпките си. Не харесвам, когато заповедите ми се оспорват непрекъснато. Трябва да се научите да ми вярвате, докторе, и да ми се подчинявате безпрекословно. Не го ли сторите, ще ви оставя на Изследователя. Катерът ще бъде в пълна безопасност през време на нашето отсъствие. Нали така, Изследовател Кристъл?

— Да — отговори тя неопределено, докато запалваше цигара. Дръпна от нея, пусна няколко кълбета дим и след като се увери, че е минало достатъчно време, втренчи леден поглед в доктора. — Ще задействаме силовия екран, преди да потеглим, и компютрите ще бъдат в бойна готовност до завръщането ни. Това е всичко, корабът вероятно ще бъде в по-голяма безопасност от нас.

— Съвършено правилно — обади се Корби. — Но ако се изправим срещу чужденци, държа да ми се плати за риска.

— Ако бъдем точни в изразите си, не трябва да ги наричаме чужденци — вмъкна доктор Уйлямс. — Това е техен свят. Ако някой е чужденец тук, това сме ние.

— Грешите, докторе — засече го бързо Изследователката. — Чужденците са си чужденци, независимо къде се намират.

— И единственият добър чужденец е мъртвият чужденец — допълни Корби. — Нали така, Изследовател?

— Точно така — усмихна се Кристъл.

— Как можете да съдите по този начин? — намеси се разгорещено Меган Де Чанс. — Всяко живо същество има право на собственост върху някоя земя. Ние споделяме едни и същи мисли, чувства, надежди, нужди…

— Да сте срещали някога чужденци? — поинтересува се небрежно Кристъл.

— Не, но…

— Тогава не знаете доста неща — Кристъл дръпна от цигарата си, пусна идеално кръгче дим и съсредоточи погледа си върху него. Мина известно време, преди да продължи. — Чужденец не е съществително, той е само прилагателно. Чужденец означава: странен, различен, нечовешки, неестествен. Няма място за чужденци в Империята. Тази планета стана част от Империята в мига, в който наш кораб я откри. Така гласи законът на Империята!

— Нима е задължително и тук да се постъпва по същия начин? — изрече бавно Линдхолм. — Ако бихме могли да се срещнем с чужденците и по някакъв начин да влезем във връзка с тях…

— Империята все някога ще открие това — каза Хънтър. — И веднага ще го прекрати.

— Но защо? — запита Де Чанс. — Какво ги засяга това?

— Защото чужденците представляват непознатото — намеси се в разговора Корби. — Империята се страхува от непознатото. Виждате ли колко е просто? Наистина няма на какво да се чудим. Непознатото винаги представлява опасност за господарите.

— Понякога те имат причини да се страхуват — изрече Кристъл. — Аз бях на Грендъл, когато Спящите се събудиха.

Известно време никой не промълви нито дума.

Кристъл се усмихна подигравателно.

— За мой късмет.

— Смятам, че разговаряхме достатъчно — изрече Хънтър. — Пригответе екипировката си. Вземете само необходимия минимум. Помнете, че вие ще го носите, а може да се наложи да бързаме. Сбор на това място след тридесет минути. Не закъснявайте. Хайде, размърдайте се!

Хората се обърнаха като един човек и се спуснаха към камерата. Изостанал назад, Корби се обърна към Линдхолм и след известно колебание му каза:

— Един чужд град — гласът му беше тих и кротък. — Виждал ли си някога чужденец, Свен?

— Не мога да твърдя — отговори Линдхолм. — Мисля, че Изследователите се опират на това. Веднъж на Голгота срещнах Вампира. Беше доста странен, но не беше истински чужденец. А ти срещал ли си?

— Още не — Корби се намръщи тъжно. — Надявам се нашата Изследователка да има достатъчно чувство и да не ни оставя да се оправяме сами. Твърде далеч сме, за да ни се притекат на помощ.