Саймън Грийн - Адският свят

След въстанието на киборга Херъндън Империята беше забранила повечето видове присаждане, но винаги се намираха хора, готови да платят скъпо и прескъпо за незаконното удоволствие. Е, повечето бяха безполезни, но някои можеха да се използват благоразумно. Той извършваше тази услуга и това беше всичко. Ако не го вършеше той, друг щеше да го прави. Наистина няколко от неговите пациенти умряха на хирургическата маса или малко след това, но те знаеха за риска, когато се обръщаха към него. Повечето обаче живееха добре чрез дадените им свръхсетивности и допълнителни приспособления.

При него идваха богаташи, титуловани безделници, преситени от живота хора и декаденти. Бяха от онзи тип хора със скрити комплекси и тъмни желания. На всекиго даваше желаното и в съответствие с услугата беше и заплащането. Цените наистина бяха невероятно високи, но тези хора можеха да си го позволят. А и той си имаше своите нужди.

Не беше негова грешката, а на Империята, че беше станал това, което представляваше сега. Той бе изградил името и кариерата си с работата над Вампира — един вид киборги, които трябваше да бъдат ударната сила на Империята, безмилостни, жестоки и могъщи. Но някой там, по върховете, се беше изплашил от възможностите им и беше убедил самата Императрица да спре проекта. Уйлямс отказа да се раздели със същността на живота си и продължи нелегално да работи. Триумфът му с Вампира щеше да бъде нищо в сравнение с новото, което би могъл да постигне, ако не го бяха заловили. Никога вече няма да се уповава толкова много на грабителите на тела…

Но едва ли скоро отново щеше да се занимава с това. Имаше нов живот, нови възможности. Лекарите винаги са били на специално снабдяване в колонизираните светове. Някой ден ще стане богат и ще стъпи здраво на краката си — тогава ще съумее да употреби богатството и придобитата власт, за да избяга от това мръсно кълбо и да се върне в центъра на цивилизацията. Тогава те щяха да си платят за всичко…

Извън херметичната камера Корби се втренчи в Меган Де Чанс.

— Град? — възкликна той. — Чужд град? Не мога да повярвам. Наистина, по дяволите, не мога да повярвам. Нима от всички планети, които Империята може да избира, сме се оказали на населен свят? Мисля, че първо трябва да направим проверка и едва тогава да почнем да действаме.

— Не — отвърна Линдхолм. — Това е същността на нашата работа. Може и да не бъде толкова зле, Ръс. Тези чужденци биха ни научили на много неща за планетата, които така или иначе трябва да знаем. Имам искреното желание да сме приятели с тях, стига и те да го желаят.

— Едва ли е много възможно, Свен — каза Корби. — Сам знаеш отношението на Империята към чужденците. Те или трябва да се поставени там, където им е мястото, или да бъдат погребани. Друг избор не е възможен.

— Но това е нов свят — възрази Линдхолм. — И нещата биха могли да се различават от приетата досега практика.

Корби само подсвирна леко.

— Опитай се само да го споменеш на Изследователката.

— Страхувам се, че наистина не е толкова просто — произнесе тихо Меган Де Чанс. — Според направените снимки други градове няма. А този изглежда напълно изоставен.

— Почакай малко — спря я Корби. — Ти смяташ, че там няма никого?

— Съществува нещо — отвърна Меган Де Чанс. — Усещам присъствието му.

Двамата бойци от флота я изчакаха доста време да продължи, преди да схванат, че тя им беше казала всичко, което смяташе за нужно. Корби ритна с отвращение земята.

— Мистерии! Мразя проклетите мистерии, така да знаете!

— Съмнявам се, че ще съумеем да контролираме нещата.

Мъжете се оглеждаха зорко наоколо, когато Уйлямс ги наближи, усмихна им се и кимна на еспера.

— Съжалявам. Изглежда ви попречих. Аз не смятах, че…

— Не, добре, че дойдохте, докторе — каза Линдхолм. — Това засяга и вас. Изглежда, че има един изоставен чужд град, недалеч от това място, където сме паркирали.

— Прекрасно — отвърна Уйлямс. — Надявам се, че скоро ще започнем да го изследваме.

— Великолепно — измърмори Корби. — Още един гаден кандидат за герой…

Уйлямс не му обърна внимание и съсредоточи чара си върху Линдхолм и еспера.

— Какво успяхте да свършите в нашия нов дом, приятели?

— Малко — сякаш рапортува Линдхолм. — Запустяла страна. Видях впечатляващи гробища.

— Съгласен съм, че не е много привлекателно — изрече спокойно Уйлямс. — Но не бива да я отписваме с лека ръка. Сигурно ще открием скрити достойнства. Геологията не е силната ми страна, обаче ако съм прочел правилно знаците на тези почвени образци, компютрите ще ги намерят за твърде показателни.