Саймън Грийн - Адският свят

Той непрекъснато прехвърляше изображенията, спирайки само когато компютрите наблягаха на по-особеното значение на някоя сцена. Чувстваше се виновен, че изоставя нормалната работа на компютрите, но се нуждаеше да огледа колкото е възможно по-скоро ситуацията. Имаше решения, които трябваше да вземе, и те вече бяха започнали да се натрупват. Когато се появеше някаква възможност, щеше да разгледа записите в реално време, претегляйки и оценявайки всеки детайл, но точно сега всичко, което желаеше, бе информация за вероятните заплахи и опасности. Всичко друго можеше да почака. С всяка изминала сцена бръчките по челото му ставаха по-дълбоки. Улф IV неохотно издаваше тайните си.

На север вулканите изхвърляха потоци разтопен огън към небето. Лавата припламваше в дълбоко и мрачно червено, а пепелта се стелеше като дъжд. Имаше огромни пространства от изстиваща пепел и земята наоколо бе спечена и натрошена. Предполага се, че толкова стара планета, каквато бе Улф IV, би трябвало да е преминала вулканичния етап от своето развитие преди столетия, но вместо това дълга верига от пушещи вулкани опасваше северната част на единствения голям континент като низ от сигнални огньове.

Океаните бяха раздирани от постоянни бури и между огромните като планини пенещи се вълни страхотни същества се бореха в безкрайната битка за оцеляване. Беше трудно да се прецени точният им размер поради разстоянието, дори разглеждани на фона на високите вълни, но ако се съди по явната тромавост на движенията им, те би трябвало да са ужасно огромни.

Хънтър не искаше дори да си представи, колко биха тежали тези проклети същества на Земята. Отсега бе ясно, че всякакви пътувания в бъдеще трябваше да се извършват по въздух и суша, нито един кораб не би оцелял след пътуване по океана. Някои от тези разкъсващи се едно друго чудовища бяха големи почти колкото „Опустошение“. Огромно гористо пространство изпълваше центъра на континента, твърди маси от мръсножълта растителност. Изображенията от сондите даваха оскъдни подробности, но колонистите обикновено смятаха дърветата за добър знак. Толкова много неща можеха да се направят от дърво! Бегла усмивка го озари за пръв път, когато зърна обширна открита тревиста площ на юг, ала дори сега овладя ентусиазма си.

Първо правило — никога не приемай нещо за сигурно. На една чужда земя не е задължително всичко да е такова, каквото изглежда.

От разстояние може да ти се стори, че виждаш обикновена трева, само цветът й е малко отвратителен. Но на Скараг високата трева се бе оказала месоядна, а на Локи соковете й съдържаха разяждащи киселини и се разнасяха като зараза през нощта. Всичко на една непозната планета трябваше да бъде третирано като потенциална опасност преди доказване на противното чрез тестове по метода на изключването. В този момент картината отново се промени — появи се нов запис и сърцето на Хънтър спря. Закова изображението неподвижно на екрана и преглътна внезапно с пресъхнало гърло.

— Изследовател — изрече най-после по комимплантата си, — включете се към сонда номер седем. Открих нещо.

Структури от камък, стъкло и проблясващи метални кули с назъбени краища се извисяваха наред с асиметрични постройки. Странни светлини припламваха в прозорците на огромни каменни монолити. Долните сводове блещукаха с перлоподобна полупрозрачност. В центъра на всичко това една островърха кула от блестяща мед сякаш докосваше небето. Навсякъде между тягостните сенки и сгради над земята висяха светли ленти и се виеха подобни на паяжина улици.

— Това е град — прошепна Хънтър, а в сподавения му глас прозвуча благоговеен трепет.

— По всичко изглежда, че е така — потвърди Кристъл. — Грубо очертан кръг с пет километра в диаметър. Но не виждам никакъв знак за наличие на живот.

— Ще проверя в компютъра за възможни признаци.

— Едва ли ще е успешно. Ние сме почти в края на записите. Ако имаше други градове като този, щяхме да го забележим.

— Превключи на видеоекран — заповяда Хънтър. — Аз искам пълен компютърен анализ на записите. Първо ще ги прегледам, после ще реша какво да предприемем.

— Слушам, Капитане.

Изображението на непознатия град изчезна и пред погледа на Хънтър отново се появи командната зала. След шокиращия, тайнствен изглед от града уредите на Спартанската Империя действаха успокояващо. Изследователката вече се бе настанила на пулта за управление и търсеше допълнителни данни. Хънтър се облегна назад в своя колан и продължи да изучава внимателно чуждия град на видеоекрана. Едва сега, когато първият изблик на възбуда се бе уталожил, той откри, че кожата му е настръхнала и че трябва да се насили да преодолее напиращото желание да отмести погледа си настрани. Сенките на постройките бяха уродливи, изкривени, неправилни. Те бяха лишени от здрав смисъл. Имаше нещо наистина обезкуражаващо в тези начупени ъгли и назъбени сенки. Каквито и архитектурни теории да са послужили за основа на изграждането на града, те нямаха никаква връзка с човешките принципи за логика и естетика.