Саймън Грийн - Адският свят

— Ти наистина ме успокояваш, Свен.

— За какво тогава са приятелите?

Постояха мълчаливо един до друг, разглеждайки безизразната равнина. Звукът от копаенето на доктор Уйлямс достигна до тях по-ясно в тишината.

— Какво мислиш за нашия Капитан? — попита Линдхолм повече за да отклони Корби от мрачните му мисли. Той вече имаше свое собствено мнение за Капитана.

Корби се намръщи още повече.

— От всички Капитани, които биха могли да ни се паднат, вариантът Скот Хънтър е най-лошият. Направих някои проучвания, преди да напуснем „Опустошение“. Този мъж е твърде трудоспособен, от военните, които държат на дисциплината, и е прекалено много човек на честта. Бил е доброволец в патрулни дежурства в световете Рим и се е отличил в четири важни сражения. Би могъл да стане Адмирал, ако не се е провалил. Самонадеян е и не зачита мнението на останалите.

Линдхолм кимна бавно.

— Можеше да бъде и по-лошо.

— Будалкаш ли се? — Колби бавно поклати глава. — Познавам този тип хора. Честни, безстрашни и герои на всичкото отгоре. Не може да се разчита на герой. Те са готови да минат през трупове в преследването на своите тъпи идеи.

— Не ми ги приказвай такива — каза Линдхолм. — Знай, аз бях на звездната система Оби точно по времето, когато ни нападнаха Спринтьорите на Смъртта. Спомняш ли си нещо, а?

Корби се прегърби.

— Тогава бях пиян.

— Добре де, тук не би трябвало да имаш подобен проблем. Най-близкият бар е поне на една светлинна година разстояние.

— Не ми го напомняй. Ще трябва да помислим за построяването на спиртоварна.

— Ще си докараме белята — предупреди го Линдхолм. — Това място без съмнение изглежда зле, но поне не е Грендъл или Шад.

— По всичко изглежда, че е така — въздъхна Корби мрачно.

— Престани, Ръс — Линдхолм погледна към доктор Уйлямс и понижи глас: — Какво знаеш за останалата част от Ескадрила? Дочух на едно място, че са хванали еспера при опит за бягство към една непокорна планета, Мъгливия свят, но не знам абсолютно нищо за доктора и Изследователката.

— Не ме питай — отвърна Корби. — Преди не съм имал късмет да срещна Изследовател. Обикновено не пътувам с толкова високопоставена компания. Есперката не е нещо особено, доколкото знам. Просто се е случило да попадне на лошо място в неподходящ момент и да се довери на лош човек. Не изглежда зле обаче, по дяволите, макар че е малко занесена.

Линдхолм изсумтя.

— Остави това, Ръс. Капитанът няма да търпи подобни глупости. Да ме убиеш, не мога да разбера как можеш да мислиш точно сега за секс.

Корби се сви.

— Аз имам лоша репутация.

— Какво ще кажеш за доктора? Защо е тук?

— О, добрият доктор! Мистериозен мъж наистина.

— Добре де — изрече Линдхолм спокойно. — Кажи какво по-точно знаеш?

— Нищо определено, злите езици твърдят, че бил въвлечен в някакъв скандал с един киборг, забранени присаждания на органи или нещо подобно.

Линдхолм подсвирна.

— Ако това е истина, извадил е голям късмет, че е жив. Империята държи много строго на подобни неща от времето на бунта на Неделман.

— Точно така. Онези киборги убийци хвърлиха в ужас всичко живо. Както разбрах, на Уйлямс му е било предложено да избира: или доброволец за Дяволската ескадрила, или да свърши като резервни части в банката за органи.

— А пък аз си мисля, че сме късметлии да си имаме доктор в Ескадрила — натърти Линдхолм. — Би могло да бъде и по-лошо — например да се е занимавал с клониране.

— Стига си повтарял „би могло да бъде и по-лошо“! И така е достатъчно зле. Тази Ескадрила, в която съм попаднал и с която не бих искал да имам нищо общо: Капитан Чисто сърце, един луд Доктор и една бясна Изследователка. Чудя се какво ли е направила, за да попадне тук? Тези хора са толкова далеч от човешкия облик, колкото и съществата, които изследват и убиват.

— Тя поне е на наша страна — отбеляза Линдхолм.

Корби го погледна.

— Изследователите не са на ничия страна.

Командната зала на катера изглеждаше по-мрачна от обикновено със замлъкналите пултове. Единствената лампа на тавана само подчертаваше топлината на сенките. Капитан Хънтър и Изследователката лежаха спокойно в своите предпазни колани и очите им виждаха само светлите изображения от бордовите компютри чрез комимплантите. Записите, направени от сондите, изпълваха сетивата и цялото им съзнание, изключвайки целия свят.

Хънтър се концентрира върху картината пред него. С директна връзка лесно би се загубил сред хаоса от звуци и вихъра на изображения и щеше да забрави реалния свят и неговите закони.