Саймън Грийн - Адският свят

— На какво разстояние се намираме от него? — попита Хънтър и с облекчение отбеляза, че гласът му звучеше сравнително спокойно.

— Четиринадесет-петнадесет километра. Близо сме. Можем да изминем това растояние за един ден.

Хънтър погледна косо към Кристъл, ала не каза нищо. За нея разстоянието може и да е късо, но той беше сигурен, че измеренията тук, в Ада, са съвсем различни.

Петнадесет километра? Капитанът свъси вежди. От времето на усилените тренировки в Базовия лагер не му се бе налагало да изминава такова разстояние. А и тогава ги мразеше. Сви се и насочи отново вниманието си към видеоекрана. Нещо във връзка с чуждия град го тормозеше. Трябваше му само около минута, за да разбере какво точно. Лабиринтът от виещи се улици изглеждаше напълно празен. Нищо в града не се движеше. Хънтър дълго изучава видеоекрана, след което активира комимплантата си.

— Еспер де Чанс, говори Капитанът. Веднага елате при мен в командната зала.

— Добре, Капитане. Тръгвам веднага.

Хънтър щракна комимплантата и погледна към Изследователката.

— Никакви следи от живот, никакво движение. Няма никого в сградите. Какво според вас може да означава това?

— Твърде рано е да се правят заключения, Капитане. — Кристъл измъкна тънка цигара от джоба на ръкава си и се мота известно време, докато я запали. — Градът може да е напуснат по много причини, някои от които да са добри и благоприятни за нас. Но всичко на една чужда планета е потенциално опасно. — Тя погледна към Хънтър. — Ако трябва да съм точна, трябва незабавно да докладваме на Империята.

— Ако обаче направим това — възрази Хънтър, — ще се наложи да чакаме, докато изпратят специален отряд Изследователи. А това би означавало дълго забавяне, преди да дойдат каквито и да било колонисти, както и специалното оборудване, което ще пристигне с тях. А ние се нуждаем от него.

— Да — съгласи се Кристъл, — точно така. Има само една възможност за нас, Капитане. Нужна ни е повече информация, така че трябва да отидем на самото място и да огледаме всичко. Необходимо е да знаем какво се е случило с жителите на града и защо. Ако на тази планета има нещо толкова смъртоносно, че да унищожи населението на цял един град, ще бъде по-добре, ако го открием преди да ни е унищожило.

— Не мога да се съглася напълно — възрази Хънтър. — Именно затова извиках еспера.

Кристъл се намръщи и втренчено се загледа в горящия край на цигарата си. Според нея телепатичните данни са прекалено субективни и не бива да се разчита много на тях.

— В определени ситуации есперите са от съществено значение. Освен това аз имам по-голямо доверие на човешкия разум, отколкото на компютъра.

В този миг вратата зад тях се отвори с характерното свистене и Еспер Де Чанс пристъпи прага на командната зала. Нисичка на ръст, не повече от тридесетгодишна, тази жена притежаваше одухотворено лице, заобиколено с дълга сребристоруса коса. Очите й, зелени и сериозни, както и останалата част на лицето й, не изразяваха нищо. Кимна за поздрав единствено на Хънтър и не обърна никакво внимание на Изследователката. Сърцето на Капитана замря. По традиция еспери и Изследователи не се понасяха особено. Благодарение на телепатията и емпатията есперите се държаха с фантастично упорство за живота, а Изследователите — напротив.

— И така, еспер — започна Хънтър бързо, — държа да получа пълно и внимателно изследване на околността в радиус около тридесет километра. За мен няма значение каква ще бъде усетената форма на живот: растителна или животинска. Интересува ме единствено наличието на интелект.

Меган Де Чанс повдигна вежди, но не каза нищо. Седна с кръстосани крака направо на пода, настани се удобно и притвори очи. Тя изпрати мислите си нагоре и навън и разумът й се разпростря по този свят като вълни по повърхността на спокойно езеро. Единствено излъчванията на Ескадрила обграждаха със светещите си искри катера, иначе навсякъде цареше тъмнина. Продължи да се движи из пространството. Живите същества се появяваха в мозъка й като блещукащи фенерчета и капещи восъчни свещи, но нито едно не гореше с устойчивия пламък на интелигентен разум.

Въпреки това имаше нещо странно точно на ръба на нейните усещания. Светлината му беше силна, но притъпена и някак странно неопределена. Меган Де Чанс започна да я изучава внимателно и предпазливо. Живото създание по своеобразен бавен и пълзящ начин я докосваше. Есперът се опита да се върне назад, но точно когато прекрати контакта, светлината внезапно лумна ужасно ярко. Пламтеше с отвратителни цветове и показваше, че знае къде се намира тя. Тогава жената издърпа около себе си тъмнината, с цел да се предпази от онова ново нещо там навън в нощта, което беше така огромно и могъщо. Но имаше и други в далечината — едно по едно те се събуждаха и светлината им ставаше все по-ярка и по-ярка. И по-ужасна. Де Чанс изтегли есперността си обратно, напласти я в себе си и я заключи на безопасно място дълбоко вътре в разума си. Отвори очи и погледна разтреперана Капитан Хънтър.