Саймън Грийн - Адският свят

Той потупа с длан чантата си. Едва сега Корби го изгледа със събуден интерес.

— Да не би да твърдите, че тук има нещо, заради което си заслужава да се копае? Злато? Скъпоценни камъни? Или нещо подобно?

— Горе-долу нещо такова — усмихна се Уйлямс. — Мисля, че ако проучим внимателно няколко образци, ще бъде от взаимна изгода за нас.

— Скъпоценностите са хубаво нещо — съгласи се Линдхолм. — Но те не могат да се ядат. За един продължителен период от време почвата за нас ще бъде интересна единствено с възможността си да приема нашите семена. Запасите на кораба ще свършат след няколко месеца, и то дори при пестеливо използване. После ще трябва сами да се оправяме. Вероятно тук някъде има растения и животни, които са подходящи за храна, ние обаче винаги ще имаме нужда от наши растения, за да получаваме необходимите ни витамини и микроелементи. Това е най-същественото нещо, докторе.

— Подготвяли са ме за това — изрече Корби.

— Мисля, че все някой от нас трябва да е подготвен — съгласи се Линдхолм.

— Не бих се безпокоил чак толкова за посевите — намеси се Уйлямс. — Вулканите наистина изглеждат драматично, но изхвърляната от тях лава спомага за плодородието на почвата. Пемзата е пълна с фосфати, варовик и поташ. Добавете необходимото количество нитрати и посевите биха покълнали за миг от земята.

— За съжаление сигурно ще има някакви усложнения — намеси се Меган Де Чанс. — Открихте ли някакви признаци на живот, докторе?

— Не — отговори той. — Това има ли значение?

— Не бих се изненадал — намръщи се Корби.

— Не му обръщайте внимание — подхвърли Линдхолм. — Той мисли, че те се крият от него. И аз, ако съм чужденец, веднага щом видя лицето на Корби, ще побързам да избягам далеч от него.

— Чудя се защо Капитанът още не се е присъединил към нас — подхвърли неочаквано Уйлямс. — Мисля, че той би трябвало да изгаря от нетърпение да се захване с новите си територии. Това военните типове обичат да правят най-много. Дали всъщност не ни се е паднал Капитан, който не обича да си цапа ръцете?

— Изглежда солиден — произнесе Линдхолм с неодобрение.

— Доколкото разбирам, доста се назландисва с излизането — прецени Корби. — А иначе колко е спокойно и тихо без него! На кого ли му трябва някакъв офицер да го командва с крясъци. Едно от хубавите неща в Наказателните ескадрили е: край на тъпите закони и разпореждания.

— Капитанът не е господар в Ескадрила — отсече Уйлямс. — Той само издава заповеди.

— Е, това е нещо различно — съгласи се Корби. — Мисля си, че повече няма да има нито официални поздрави, нито внезапни проверки, нито пък стоене на пост в дъжда, защото не си лъснал добре ботушите си, или пък да слугуваш цял ден над някоя измишльотина, изобретена с единствената цел да държи по-нисшите непрекъснато заети. До гуша ми е дошло от тези глупости. И освен това… само си представете, че реша да не се подчинявам на заповедите. Какво може да ми направи Хънтър? Тук няма никаква Гвардия или Военна полиция, които да го подкрепят. Само…

— Дълбоко се заблуждаваш — прекъсна го Изследователката.

Говорещите мигновено се обърнаха и видяха Кристъл и Хънтър, застанали точно до отворената врата на херметичната камера. Корби не можеше да откъсне поглед от двамата, които държаха ръцете си близо до деструкторите. Той стоеше тихо и се усмихваше измъчено.

— Тук Капитанът заповядва — каза Кристъл. — Ще правите, каквото ви нареди, или ще си имате работа с мен. Ние все още сме граждани на Империята с всички отговорности, които следват от това.

— О, разбира се — съгласи се Корби мигновено. — На вашите услуги, Изследовател.

— Предполагам, че някои от вас се интересуват от минерални находки — започна Хънтър. — Като скъпоценни камъни и други подобни неща. Ако бях на ваше място, щях винаги да си имам наум, че много малко колонисти са направили някога голям удар и са станали богаташи. Те обикновено са били твърде заети всеки божи час, само и само да оцелеят. Не, хора, по-вероятно е да бъдете убити при някоя глупава постъпка, защото вместо да съсредоточите мислите си върху работата си, сте се отдали на празни мечти по златни мини. Занапред ще трябва да се концентрираме само върху мисълта, как да съхраним себе си и цялата Ескадрила читави и невредими. Починахме си достатъчно. Мисля, че е време за малко оздравителни процедури. Чуждият град е само на петнадесетина километра оттук. Ще отидем да го разгледаме. Пеша! Пълно снаряжение и стандартна раница! Потегляме след тридесет минути.