Петър Бобев: Опалите на Нефертити

— Знам! — прекъсна я Крум. — Знам и за обичая на туземците по островите в Торесовия пролив да правят мумии. Знам, че из Малайския архипелаг се срещат египетски имена, че в долината на река Йордан в Палестина е намерена мумия, балсамирана с евкалиптово масло. А евкалиптът е чисто австралийско растение. Знам и това, че в египетските храмове има рисунки на фараонови поданици от неизвестна раса. Но и ти знаеш другото. Египтяните са били слаби мореплаватели. Как са се добрали до Австралия? Европейците успяха да сторят това едва през XVII век, когато се научиха да управляват платната на корабите си.

— И преди това са идвали европейци. В картата на Ротс през шестнадесети век е нанесена част от континент на юг от Ява. А наскоро водолази извадиха край брега на остров Габо испанска делва за вино от четиринадесетия век. Хейердал преплава океана с папирусна лодка.

Саваната се ширеше край тях безкрайна и пустинна. Тук-там стърчаха мъртви бели евкалипти като забодени в земята исполински кости. Фермерите ги бяха изсушили, изрязвайки пръстени от кората им, за да разчистят пасищата си. Понякога от шосето се отделяха утъпкани в червената пръст пътища, загладени като асфалт. И там, на всеки разклон, върху дървен стълб стоеше прикачена голяма пощенска кутия с името на фермата. Полето беше разсечено на безброй четириъгълници с бодлива тел, в които пасяха крави без гледачи. Само пасища, огради, крави и вятърни помпи, които пълнеха автоматичните поилки. От време на време някои крави се упътваха към водопоя, след като оставеха телетата си под надзора на другите крави. Тъй ги пазеха от дивите кучета динго.

— Умно! — рече Мария. — За беда кучетата са по-умни. При всички предпазни мерки повечето от телетата стават жертва на динго. Затова няма и овци. Един смелчаг опитал да използува тези хубави пасища и за овце. За една година хищниците издавили шестдесет хиляди глави. Смелчагата, то се знае, фалирал.

Мария не беше зоотехничка. Специалността й беше фитопатология, болести по растенията. Но познаваше овцевъдството. На всеки австралиец е ясно какво представлява то. Златното мериносово руно все още беше основата на икономиката в страната. Имаше фермери, получили благороднически титли заради успехи в овцевъдството.

Стадо ему опита да прекоси шосето, подплаши се от връхлетялата машина и се втурна през полето. Едно ему се блъсна в оградата, заплете се в теловете, разкърти ги. Другите се засилиха да я прескочат. Доразкъсаха я. Затова ги мразят фермерите.

На едно място беше спрял камион с ремаркета, автовлак. Няколко чернокожи ковбои гонеха нататък определените за клане крави. При изхода стояха двама работници с електрически батерии 6 6 Касае се за електрически остен — cattle prod. — Б.ред. в ръце. Опънеше ли се някое животно, те го докосваха с електрическия ток и то припваше към ремаркето.

След около половин час моторът спря. Крум погледна бензиномера. Имаше достатъчно гориво. Къде ли беше повредата?

В суетнята си около мотора и двамата не видяха как ги наобиколи тълпа полуголи чернокожи, които взеха да пъхат главите си под капака. Крум опита да заговори с тях на езика аранда, с който си служеше донякъде. Те вдигнаха рамене. Че един ли език само говорят австралийските аборигени? Тогава той им показа с жестове как да бутат колата, докато запали, и седна зад волана. Но те стояха неподвижни и само клатеха упорито глави.

Той изскочи сърдит навън.

— Ама че диваци! Защо не бутате?

— Защото не сте включили на скорост — отвърна му единият дивак на английски. — Как ще запали?

На свой ред Крум погледна като дивак. Оказа се, че са ратаи и шофьори от близките ферми. Аборигените не издържат дълго извън племето. Понякога им домъчнява за степта и волния живот и те се връщат към него за месец-два. После, заситили скитническия си инстинкт, отново постъпват на работа.

Двамата черни шофьори скоро откриха пробития кондензатор. А Крум нямаше запасен. Тогава единият рече:

— Сега чакайте да мине кола!

И продължиха по пътя с гъвкавата си походка на неуморими пешеходци.

— Диваци, а! — изсмя се Мария, като гледаше брат си, който още не бе дошъл на себе си от изумление.

Слава богу, скоро се зададе един камион. По австралийския обичай той трябваше да им даде от своите запасни части. Но и той нямаше. Щеше да им изпрати части от най-близката работилница.

— В туй време стреляйте кенгуру! — препоръча им шофьорът на прощаване.

На петстотин метра от аварията се виждаше някаква самотна къща. Двамата почукаха. Без отговор. Натиснаха вратата. Отворена. В Австралия често се срещат такива домове, изоставени от собствениците им, когато вече не са могли да издържат на самотата. Влязоха. Приготвиха се за сън. Не мислеха да ловуват кенгуру. Мария беше добър стрелец, а брат й — шампион на стрелба по панички. Но по живи същества нито тя, агрономката, нито той, философът полицай, не бяха стреляли.