Петър Бобев: Опалите на Нефертити

От всяка витрина им кимаха с глави белобради дядоколедовци, вдигнали на гръб пълни торби подаръци, нагазили в снега от брокатения памук. Наближаваше Рождество, най-веселият празник, който тук, в Южното полукълбо, се пада в разгара на лятото. Въздухът лъхаше като от пещ. Дрехите лепнеха от пот.

Още в хола на хотела портиерът му подаде телеграмата. Крум я прочете набързо. И се намръщи. Защо му прекъсваха отпуската тъй грубо? Но нямаше избор. Налагаше му се да тръгне незабавно. По-недоволна от него, Мария отиде да стегне багажа. Само след петнадесет минути двамата потеглиха към Алиса.

— Какво пък толкова си му дотрябвал на твоя Ему? — запита Мария с насмешка.

Крум знаеше отдавна. Сестра му не понасяше самонадеяността на Том Риджър, който се чудеше как да й се хареса. Кръстила го бе Ему, ей тъй, по някакво хрумване. Приличаше й на глупаво наперената птица.

Той отвърна неуверено:

— Нашата работа е пълна с изненади. Никой престъпник не ни уведомява за плановете си.

— Да не е пак за египетските находки? — подметна Мария.

Той вдигна рамене с отегчена гримаса. Тия находки му бяха отровили живота. Ту в Сидней, ту в Мелбърн се появяваше някоя египетска монета, някоя статуетка или скарабей, уж изкопани на австралийска земя. Много от тях при преглед на специалисти излизаха фалшиви, по-право истински антики, изкопани в Египет, но докарани и заровени в Австралия. Това не беше само сензация, празен шум. По света имаше много милионери сноби, готови да плащат луди пари. И което беше най-лошото — повечето от следите на мошеничествата водеха към Алиса. Шефовете настояваха, ругаеха, искаха от Том Риджър и Крум Димов да открият централата. Да я открият, но как?

— И все пак някои са истински — рече девойката.

— Та тъкмо те ни пречат най-много. Ако не бяха те, когото пипнеш с такива дрънкулки в ръка — хоп, зад решетките! А сега: експертизи, консултации, египтолози, геолози — та от Европа, та от Америка. А и техните заключения едни такива, че да си откъснеш главата: „Има основания“, „Ако приемем, че“… Опитай при такива усуквания да подведеш някого под следствие, без да си изгубиш службата… И все пак повечето са мистификации… От алчност за печалба… Понякога и за слава…

Мария сви рамене.

— Поне за няколко няма спор. Видях ги с очите си. На река Гленелг, на два дни от Перт. В пещерите са изсечени човешки фигури — с дрехи и орлови носове. А пък аборигените са голи, със сплеснати носове. Ами реалните изображения на нилски лотос край Кернс?

— Лотосът и сега се среща тук-там из Австралия.

— А знаем, че не е ендемично, местно растение.

— Някоя птица е пренесла семето му — възрази Крум. В него се бе събудил скептицизмът на полицая.

— Ами барелефът на носорог в пустинята? Ами загадъчните кладенци в скалите до езерото Маккай?

Тя най-сетне изрече това, което отдавна таеше в себе си:

— Защо ми се струва, че и Емуто е замесен в тая афера? Някакъв усет…

Крум трепна. Не отговори. Хвана по-яко кормилото. Неволно натисна педала за газ.

Джунглата постепенно проредя. Изчезнаха палмите и панданусите. Показаха се и поляни: горско сорго, биволска и кенгурска трева. Тук-там се мяркаха масивни термитници на височина два човешки боя. Телеграфните стълбове бяха метални. Ако бяха дървени, термитите досега щяха да са ги изгризали. Наблизо се виждаха няколко изоставени рудника. Предприятието изчерпало урана и ги зарязало. По скалите, които стърчаха тук-там над равнината, бягаха дребни кенгура валаби. Гората неусетно бе преминала в савана, с пръснати из нея безсенчести евкалипти, над които димяха като синкава мъгла изпаряващите се от листата етерични масла. Покрай холдена им прелитаха бясно леки коли. Добре, че караше Крум. Мария не би оставила да я изпреварват. Тя беше истинска австралийка. Примираше от радост при главоломното надпрепускване по шосетата. И сякаш не забелязваше изоставените край пътя разбити машини. Понякога насреща им профучаваха, сякаш се разминаваха с метеори, камиони с прикачени къщички на колела. Гурбетчиите катунари се придвижваха от едно място на друго за сезонна работа. Тук ще оберат ябълките, там ще осекат захарната тръст. След дълго мълчание Мария добави:

— Има нещо. Нещо още неразкрито. Как тъй ще попадне край Дарвин каменният скарабей или пък птоломеевската монета с рогатия Зевс Амонски? И не само това — откъде в древността е било известно, че на юг от Африка се намира Непознатата южна земя, Терра аустралия инкогнита, Богатият златен остров?