Петър Бобев - Опалите на Нефертити

— Ясно ли ти е защо никой не може да ги улови? — промълви Том, след като облиза пресъхналите си устни.

И отново хванаха лопатите.

— Ами ако има и такива големи гущери? — подметна Джо. — Слушах от някого нещо такова. Един влак спрял в пустинята, защото върху релсите се препичал десетметров гущер.

— Е?

— Машинистът дал заден ход. Когато се върнали, на линията нямало никой.

Том премести пушката по-близо до краката си.

След петнадесет минути Джо намери опал. Не мина и половин час, радостно извика и Том. Двамата се запрегръщаха, полудели от щастие. Не се бе излъгал Джо Кенгуруто. Набарал бе богата мина. Мушнаха скъпоценните си находки в джобовете и продължиха да копаят, замаяни, хипнотизирани от съкровището, което ги чакаше в каменистата пръст.

Така и не усетиха кога се изкачиха при тях приятелите им от Алис Спрингс.

Бил Скитника се изсмя с гърлестия си глас:

— Следващия път аз черпя! Надхитрихме ви.

Двамата гледаха потресени. Том Риджър едва сдържаше беса си. Идеше му да вдигне пушката и да свали всички на земята. Не го стори. Там, имаше по-добри стрелци от него. При това те бяха само двама, а насреща си имаха поне тридесетина луди глави, авантюристи от всички кътчета на земното кълбо.

Бил Скитника продължи със смях:

— Как не се сетихте, че ще питаме шофьора на камиона… Че аз например може да изпърпоря с мотоциклет преди вас и да ви чакам там, скрит в скреба 3 3 Скреб — тип растителност в засушливите райони на Австралия, состояща се предимно от вечнозелени акациеви храсти. — Б.ред. … Че ще видя накъде отивате и по дирите на колелетата ще доведа останалите…

Той сложи ръка върху, рамото на Джо.

— Не се муси, братле! Има и за теб, има и за нас. Братски сме носили сиромашията, защо искаш да се делиш в късмета?

Няма що. Джовани отпусна глава. В съзнанието му угасна неоновият надпис „ДЖОВАНИ ГАТО“ върху двадесететажната дирекция!

Крум Димов видя острата перка, която следваше серфинга 4 4 Серфинг — така по времето, когато е писал книгата, авторът й е обозначил това, което днес ние наричаме с оригиналното му название „сърфбоорд“. — Б.ред. на сестра му, и скочи във водата. Беше уверен, че ако станеше нужда, нямаше да помогне. Край австралийското крайбрежие се срещат най-кръвожадните акули. А Мария, без да подозира заплахата, възседнала пластмасовата дъска, се носеше с вълната към брега.

Дори да й извикаше, нямаше да го чуе. Ако ли пък го чуеше, беше още по-лошо. Можеше да се стресне и да изгуби равновесие. А паднеше ли във водата, нямаше спасение. Серфингът летеше към брега, а на ужасения брат му се струваше, че едва пъпле.

Тогава тя падна. Дъската се преметна и пяната я скри. Добре, че беше близо до брега. Ето я! Мария се показа, стъпила на пясъчното дъно. Но акулата не се бе отказала. Едва сега девойката я видя. Крум беше уверен, че няма да изгуби ума и дума. Познаваше сестра си. Мария вдигна дъската и я стовари върху приближилия враг. Черната перка сви назад, но пак се върна. В туй време девойката бе направила десетина крачки към брега. При втория си опит акулата получи още един удар. И се отказа.

Крум посрещна сестра си насред път. Не стана нужда да се намесва и той. Пое серфинга и тръгна след нея. Не каза ни дума. Чак когато достигнаха стария си „Холден“, оставен на поляната над плажа, процеди през зъби:

— Никога вече на море с мен!

— Без да му отвърне, Мария хвана волана. „Холденът“ сякаш хвръкна. Понесе се бясно по пътя, който криволеше покрай мангровите храсталаци. Крум я дръпна за ръката.

— Спри!

Тя закова колата.

— Стига лудории! Със самоубийца не ща да пътувам!

— Карай ти! — подвикна му Мария.

И той зае мястото й.

Пътят се вряза в джунглата. Палми, банани и бамбук се бяха оплели в неразличим зелен хаос, над който стърчаха огромни евкалипти и фикуси с дъсковидни корени, лаври, дървовидни папрати и млечки, обвити с пълзящи ротангови палми, див чер пипер и лиани с цветове на лютиче. Навред бяха полазили като мъхове тревисти папрати, които се катереха по стъбла и клони. Увивни папрати се оплитаха с безредната мрежа на другите лиани. По дърветата подскачаха торбести катерички. Подплашена от дървесна змия, от нависналото над главите им дърво се отдели една торбеста летяга 5 5 Летяга — на български известна още и като „летяща катерица“. — Б.ред. , подобна на литнало четириъгълно хвърчило, плъзна се плавно по въздуха с опънатата между краката й кожна гънка и след стотина метра кацна върху друг горски великан.