Петър Бобев: Опалите на Нефертити

— Не мога да ги убивам! — рече Мария. — Такива кротки и безобидни!

— А пасищата? — закачи я брат й.

— И там вредата им не е голяма. Кенгуруто като другите диви животни не пасе наред като овцата, кравата или коня. Дивите животни избират храната си. Едни предпочитат една трева, други — съвсем различна. След кенгуруто могат да пасат овце. След овцете — никой. Стрижат като косачка, по-ниско от косачката.

— В Мелбърн открили училища за кенгура — досети се Крум. — Учат ги да косят тревата с машини и да играят с децата на футбол.

Мария добави:

— Хората лека-полека почват да се отказват от високомерието си, почват да признават някои качества и на животните. На кучето, на делфина. Но все още смятат кенгуруто тъпо и глуповато. Всъщност то е схватливо и спокойно, привързва се към хората даже повече, отколкото хората се привързват един към друг.

Навън се бе захладило. Затова запалиха дървата в камината, навечеряха се и си легнаха.

На заранта Крум насече два наръча от крайпътния храсталак и замести с тях изгорените снощи, за да бъдат готови за други автокрушенци, които биха се възползували от гостоприемството на дома. После остави в бюфета и няколко консерви.

Тогава чу гърмежа. Изскочи навън. Друг камион бе донесъл кондензатора. Крум се спусна тичешком нататък, плати на шофьора, после двамата се разделиха със сърдечно ръкостискане. Отново поеха на път.

Река Катерин често пресъхва, та хората нямат вода поизмият колите си, защото тя е единствената река сто и петдесет километра наоколо. Сега пък беше придошла и заляла дори шосето и моста. Австралийците знаят как да се справят с всякакви изненади. Крум Димов покри радиатора с брезент, надяна на ауспуха една гумена тръба като шнорхел и смело нагази. Дълбочината не надвишаваше половин метър, затова плаването завърши благополучно.

В градчето Катерин само наляха гориво. Това беше Катерин — един хотел, няколко бара, черква, поща, кино и магазини. Какво повече беше нужно на жителите му, които не достигаха и хиляда души? Ако бяха повече, щяха да си направят и хиподрум, та да не бъхтят път до другите градове за тотализатора.

Поеха отново. Околността неусетно се бе превърнала в дива пустиня, нагъната в редици червени хълмове. Само покрай шосето, в канавките, където при дъжд се събира малко вода, бяха оцелели ниски евкалиптови храсти като жив плет.

Взеха бензин и в Тенант Крийк, при фабриката за злато, и продължиха. Пейзажът пред очите им ставаше все по-пуст и безжизнен. Понякога спираха за гориво в някое градче. Пътуваха и през нощта, та да наваксат загубеното време, като се сменяха на волана през два-три часа.

В Алис Спрингс влетяха на разсъмване и заковаха холдена пред полицейския участък. Вътре завариха дежурния сержант, който играеше на карти със следотърсача Бурамара. На аборигените не се разрешава да нощуват в града. Но Бурамара беше метис, от бяла майка и чернокож баща. В Северната територия метисите имат граждански права. Преминат ли в друг щат, ги губят.

Полицаят рапортува:

— Инспекторът е в отпуска. Остави вас за свой заместник.

— Това добре! — махна с ръка Крум. — Но защо с телеграми, с гръм и трясък? Вече бях помислил, че Коза ностра е пренесла щаба си в Алиса.

— Отиде за черни опали — отвърна сержантът.

Крум Димов го изгледа втренчено.

— Какво казахте?

— Джо Кенгуруто намерил нечувано находище на черни опали. И всички полудяха.

— А Вие? Защо не полудяхте?

Полицаят се усмихна уморено.

— Пропилях живота си по нечувани находища. По диаманти, опали, злато. Вече никъде не ходя. Ти копаеш, друг богатее.

Крум се обърна разгневен към сестра си:

— Каква била работата! Той вади опали, а мен оставя да прибирам вечер пияниците и джебчиите. Лъже се Том Риджър. И аз тръгвам след него.

Видяла алчния блясък в очите му, Мария го хвана за ръка.

— Остави тези опали! Гледай си службата! Щом като всички са се юрнали нататък, това значи, че са разграбили периметрите.

— Ще грабна и аз! — дръпна се той. — Не ме задържай!

Тогава в разговора им се намеси и Бурамара, следотърсачът.

— Инспекторе, не ходи нататък! Лошо е това място, проклето. Зло ще слети всички.

— Че какво зло, Бурамара?

— Там е планината на Змията Дъга. Ти си чувал за Змията Дъга. Тя е толкова голяма, че може да глътне десет кенгура наведнъж. И грее като дъгата. Който я види, умира. До нейното светилище не може да припари бял човек, защото не знае заклинанията. Черните мъже ходят до извора й с песни, с дрънкане на магически хлопки, с вдигнати ръце като змийски езици.