Петър Бобев - Опалите на Нефертити

Здесь есть возможность читать онлайн «Петър Бобев - Опалите на Нефертити» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Фантастика и фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Опалите на Нефертити: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Опалите на Нефертити»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Великолепна книга, много динамична и изпълнена с екшън, посветена на вълнуващи и разнообразни приключения в сърцето на дива Африка. Вероятно част от книгата е написана под известно влияние на „Рудниците на Цар Соломон“, на която всъщност не отстъпва като увлекателност и екшън.
Авторът е написал около 35 приключенски романа и повести, значителна част от които свързани с приключения сред лъвове и всякакви други диви животни. Всъщност, Петър Бобев е най-талантливият автор на приключенски юношески романи, успял да запази книгите си от идеологически или левичарски уклони, което гарантира, че още много, много дълго ще бъдат търсени и ценени.

Опалите на Нефертити — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Опалите на Нефертити», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Вечерта, когато го бе извадил повторно от кутийката, всички отново бяха ахнали, замаяни от чудния камък, който продължаваше да грее и в мрака с неописуемите си черни сияния.

— Нощен опал! — бе отсякъл Фред с гласа на познавач. — Ако го сложим пред фотолента, ще остави следа. Това са те, най-скъпите опали! Ролс ройсът ти е вече в ръцете!

Всички знаеха, че има дневни и нощни опали. Знаеха също, че нощните са по-ценени. Знаеха, че с това камъче Бил Скитника щеше да скъса веднъж завинаги със скитничеството. Едни му бяха завиждали, други само го бяха облажавали. И когато той се бе прибрал да спи, всички се бяха втурнали в шахтите си да копаят до зори. Богатата находка бе разпалила алчността им.

Том Риджър разбута тълпата и почна да рови с прът в жарта. Заловиха се да му помагат и други. Напразно. Освен една опечена змия не намериха нищо. Навярно във всяка колиба под купчината суха трева се топлеха по няколко змии. А скъпоценният камък бе изчезнал, сякаш изгорял в огъня. Ясно, убиецът го бе задигнал.

От този момент сякаш стана чудо. Тези, които допреди малко се считаха другари, сътрудници в едно общо дело, почти братя, изведнъж се оказаха врагове, обкръжени с невидима стена от подозрителност и страх. Убиецът беше някой измежду тях — може би тоя, който седи до теб, може би тъкмо оня, който дели с теб колибата ти. Стои и дебне, ако и ти имаш щастието или нещастието като Бил да намериш камъче, което струва един човешки живот. И теб тогава ще намерят с надупчен гръб под изгорялата колиба.

Том Риджър все още представляваше властта тук. Но и без официалните си права той бе успял сам да се наложи над тая пъстра сбирщина. Инспекторската значка не беше достатъчна. Силата, авторитетът му се налагаха от група опалотърсачи, които не си поплюваха, начело с откривателя на находището Джо Кенгуруто, за когото тая чест беше най-малката отплата. Макар и без никакви облаги, всички го чувствуваха, кажи-речи, собственик на залежите. Тъй, неусетно, негласно призната от всички, тая група образува ядрото на някаква своеобразна вътрешна милиция. Тези мъжаги организираха охраната, нощем, те изследваха пущинаците, първи, преди да навлязат в тях търсачите. Към тях сега бяха обърнати очите на всички. Без да го пита някой, ей тъй, поради качеството си на бивш помощник-инспектор, в тая група се бе озовал и Крум Димов.

Той дори не бе взел отпуск, а бе изпратил телеграфически оставката си и без да дочака отговора, бе тръгнал с Мария насам. Слушал бе, птичката на щастието не каца два пъти на едно рамо. Или щеше да оправи наведнъж сметките си, или да пропадне. А Мария беше като замаяна от новината за безхлорофилните растения. Може би не беше го чула, когато й бе съобщил за подадената оставка. Тръгнали бяха насам със следотърсача Бурамара, който не бе пожелал да се дели от досегашния си шеф. Някаква мълчалива, неизявена привързаност се бе родила през последната година между добродушния полицай и мрачния, затворен в себе си метис. Никой не го знаеше кой е, откъде е. Разрешили му бяха да живее в града, защото нямаше съмнение, че е метис. И цветът на кожата му, и малката тънка уста, и челото — всичко издаваше примеса на бяла кръв. При това никой никога не бе чул нещо лошо за тоя четиридесетгодишен мълчаливец, който преди двадесетина години сам бе предложил на полицията умението си на следотърсач. Тогава грозно престъпление беше потресло цяла Австралия. Беше убита дъщерята на един фермер. Привидно без никакви причини, без никакви улики. Полицейските кучета не намериха никаква следа. Бурамара бе дошъл сам и бе казал на инспектора: „Аз ще хвана убиеца!“ След две седмици наистина го бе докарал с белезници на ръцете. Преследвал го по петите из пустинята, дебнал го и накрая го довел до припадък от умора, настигнал го, докато спял, и вързал ръцете му.

Понякога кръвта на черните му прадеди се събуждаше и у него. Той изчезваше за месец-два, после пак се връщаше, за да се отдаде на работата си с още по-голяма страст.

Сега Бурамара и Мария бяха излезли из околността да събират образци от странната болест. Само те двамата от целия лагер не се интересуваха от опалите, докато в същото време Крум Димов сякаш бе обезумял. Копаеше от тъмно до тъмно, както може да копае един българин. Прибираше се грохнал, нахранваше се набързо и заспиваше още докато Мария му разправяше за своите открития. И все напразно: нито един опал, нито едно опалче за цяр поне. Само глина и чакъл. И той беше от тия, които вчера бяха завидели на Бил Скитника. Едно такова камъче щеше да оправи проклетия чек.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Опалите на Нефертити»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Опалите на Нефертити» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Петър Бобев - Каменното яйце
Петър Бобев
Петр Бобев - Опалы Нефертити
Петр Бобев
Петър Бобев - Гладиаторът
Петър Бобев
Петър Бобев - Фаетон
Петър Бобев
Петър Бобев - Светещата гибел
Петър Бобев
Петър Бобев - Позорът на Один
Петър Бобев
Петър Бобев - Отровният пръстен
Петър Бобев
Петър Бобев - Зеленият вампир
Петър Бобев
Отзывы о книге «Опалите на Нефертити»

Обсуждение, отзывы о книге «Опалите на Нефертити» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x