Върнър Виндж - Дълбина в небето

Фам едва се удържа да я приласкае и успокои. Той може би бе единственото живо същество освен убийците, което знаеше какво стана в действителност с Джими Дием. Само един господ знае какво правят с Киви Лин Лизолет онези садисти Нау и Брюхел. Заради своята безопасност сега трябваше да я отпрати, колкото се може по-рязко, но нещо го възпираше да го стори. Вместо това висеше нелепо във въздуха и добиваше все по-смутен и объркан вид. „Така е, дете — някой ден. Някой ден ти ще бъдеш отмъстена.“

Покоите и командният пост на Ритцер Брюхел се намираха на „Невидима ръка“. Той често се чудеше как така Спекулантите са успели да намерят толкова сполучливо име. В тези две думи беше побрана цялата философия на Службата по сигурността. Освен това „Невидима ръка“ се оказа кораба с най-незначителни поражения след битката и в двете флоти. Помещенията на екипажа също бяха непокътнати. Главният двигател сигурно можеше да издържи ускорение от 1 G поне няколко дни. След атаката комуникационната система на кораба беше променена по стандартите на фокусираните. И най-важното — на борда на този кораб Ритцер беше нещо като бог.

За нещастие физическата изолация не се оказа надеждна защита срещу епидемията на „гнилия мозък“. Разпространението й беше улеснено и от емоционалната нестабилност на фокусираните. Това означаваше, че може да се предава и посредством комуникационните системи, макар при нормални обстоятелства такъв риск да съществуваше единствено при работещи в екип „умни глави“. В тяхната цивилизация подобни епидемии възникваха често, но не причиняваха особени щети. Напротив — помагаха за прочистването на екипите и включването на свежи сили в тях. Тук обаче, в това забравено от бога място, епидемията се превръщаше в смъртна заплаха за цялата колония. Ритцер разбра за нейното възникване почти по едно и също време с Рейнолт. Само дето не успя напълно да изолира своите „умни глави“. Както обикновено Рейнолт го пренебрегна, но той се справи някак и без нея. Раздели съгледвачите си на малки групи и разпредели работата помежду им, като ги държеше на голямо разстояние една от друга. В резултат на това данните от разузнаването бяха твърде фрагментарни и не представяха пълната картина на положението; явно тепърва трябваше да обработват и допълват сведенията и анализите. Добре, че поне не пропуснаха нищо съществено… Скоро щяха да наваксат онова, което им е убягнало.

През първите 20 Ксек трима от съгледвачите на Ритцер станаха жертва на епидемията. Той нареди на Омо да разчисти телата и да пришпори останалите. После слезе при Томас Нау в Хамърфест и двамата проведоха дълъг разговор. Изглежда Рейнолт беше изгубила шестима от своите хора, включително и голяма част от екипа на преводачите. Първият Пастир беше силно впечатлен от ниските загуби на Брюхел.

— Дръж хората си постоянно нащрек, Ритцер. Анне смята, че преводачите са попаднали на някакъв аспект от проклетия дебат, който е способен да предизвика епидемия на „гнилия мозък“ само от едно обикновено спречкване между „умни глави“. Дебатът вече е отстранен от Фокуса на преводачите. Стабилизира ли се веднъж положението, искам да прегледаш всяка секунда от записите и да отделиш всяка подозрителна случка.

След още 60 Ксек Брюхел и Нау прецениха, че кризата е отминала. Епидемията вече не представляваше опасност за „умните глави“ от Сигурността. Сержант Омо отново свърза съгледвачите с хората на Рейнолт, но този път използва тройно защитена връзка. След това започнаха да анализират секунда по секунда всичко случило се през последните Ксек. Епидемията не пожали и работата на Ритцер, макар щетите да бяха значително по-малки. Около хиляда секунди от емисиите на охраната бяха безвъзвратно изгубени. При по-задълбочена проверка се установи, че това не е причинено от действието на някаква външна вражеска система. Защитното ниво на мрежата за охрана стоеше непокътнато. Преводачите бяха успели да преодолеят контролните пароли и да излязат в ефира на Паяците, но те не ги забелязаха; нищо чудно — при царящия в техния ефир хаос навярно са приели чуждите излъчвания за паразитен шум.

В края на краищата Ритцер стигна до заключението, че епидемията е просто резултат на лош късмет. Въпреки това сред купчината досадни новини той попадна на няколко доста пикантни подробности.

Ритцер обикновено стоеше на капитанския мостик на „Ръката“, откъдето можеше да наблюдава най-добре L1 и движението на Арахна зад астероида. Когато Кирет и Марли отидоха да помагат в Хамърфест, на кораба останаха само Тан и Кал Омо, които трябваше да отговарят за повече от сто съгледвачи. Ето защо Ритцер се присъедини към тях и така наблюдаваше операцията съвсем отблизо.