Върнър Виндж - Дълбина в небето

— За Вин има три червени флага по време на това Бдение, Пастирю. Два от тях са по време на кризата.

Поклащайки се из въздуха над Омо, Ритцер хвърли небрежен поглед към „умните глави“ от това Бдение. Близо една трета от тях спяха по местата си. Останалите бяха погълнати от потока информация, преглеждаха записите и сверяваха данните си с фокусираните от Хамърфест, ръководени от Рейнолт.

— Хубаво, какво имате за него?

— Това е анализ от камерата в лабораторията на Рейнолт, а това — от коридора към покоите на Пастир Нау. — Сцените пробягаха бързо по екрана, маркирайки къде съгледвачите бяха забелязали нетипично поведение.

— Няма ли нещо по-ясно?

Върху изсеченото като с брадва лице на Омо се появи мрачна усмивка.

— Има колкото щете. Такова нещо у дома щеше да предизвика незабавни действия, но не е чак толкова необичайно при извънредна ситуация като тази.

— Давай!

Причина за това хаотично движение във всички посоки при извънредна ситуация бяха влезлите наскоро в сила нови Правила на Пастир Нау. Близо двайсет години Първият Пастир позволяваше на тия свини Спекулантите да излизат свободно и да покваряват с поведението си иначе покорните Последователи. Отначало това докарваше Ритцер до ярост. Сега обаче… Сега вече започваше да разбира. Томас наистина имаше право за много неща. Не можеха да допуснат повече разрушения и загуба на човешки ресурси. Много по-мъдро би било да оставят хората сами и доброволно да споделят всички свои тайни. А после, когато отново затегнат юздите, да ги използват в свой интерес.

— Тогава кое е по-различно този път?

— Анализите на Седем и Осем съвпадат относно две от последните събития. — Седем и Осем бяха последните две „умни глави“ от първия ред. Като деца сигурно са имали други имена, но това е било много отдавна, още преди да постъпят в полицейската академия. Лекомислените лични имена и титлата „доктор“ имаха място само в цивилния живот, не и в полицейското управление. — Вин е изцяло завладян от нещо, което многократно надхвърля обичайното му състояние на тревога и безпокойство. Погледнете това!

Всичко казано дотук не говореше нищо на Ритцер, но в края на краищата неговата работа беше да ръководи, а не да вниква в детайлите. Омо продължаваше с обясненията.

— В клиниката той гледа Тринли с огромно подозрение. Това се случва отново в коридора близо до площадката със совалките.

Брюхел прегледа набързо записа от посещението на Вин в Хамърфест.

— Хубаво, сбил се е с Тринли. Освен това доста е изтормозил Тръд Силипан… — Брюхел не можа да удържи смеха си. — … И е нападнал личната курва на Томас Нау. Но ти каза, че имаме предупредителен сигнал за нетипично изражение, поглед и жестове.

Омо повдигна рамене.

— Странното поведение може да се обясни с проблемите на Вин, които са ни известни. Но те не са следствие от кризата.

Излиза, че Киви Лизолет си го е получила точно пред вратата на Томас. Ритцер неволно се ухили на иронията на съдбата. През всичките години Томас се стараеше да заблуди малката кучка. Периодичните прочиствания на нейната памет се превърнаха в най-приятните моменти за Ритцер, особено откакто Киви видя онзи видеозапис. Въпреки това той не съумяваше да прикрие завистта си. Той, Ритцер Брюхел, не беше способен на такова лицемерие като Нау, дори редовно да прочистваше паметта на своите конкубинки. Жените на Ритцер просто не издържаха дълго време. По няколко пъти на година той ходеше при Томас и измолваше от него някоя нова наложница. Избираше онази, която най лови око. Понякога обаче нямаше късмет — като с Флория Перез например. Тя сигурно щеше да забележи белите петна в паметта на Киви; и независимо че е добър инженер-химик, трябваше да я премахне. Е, случва се понякога… А Изгнанието щеше да продължи още дълги години. Тази мрачна мисъл му беше твърде позната и той побърза да я пропъди.

— Добре, нека повторя — Седем и Осем са установили, че Вин крие нещо, което преди не е мъчило съвестта му или поне не му е причинявало толкова дълбоки травми.

Ако живееха в нормални условия, това изобщо не би представлявало проблем. Просто щяха да го домъкнат тук и да му изтрият от главата всички неудобни въпроси. В колонията обаче… Засега трябваше да изчакат по-сгоден случай, за да коригират паметта му; до момента нямаха достатъчно информация в какво точно се състои проблемът. Твърде много Чуенг Хо бяха заразени с вируса и също бяха застрашени от епидемията.