Върнър Виндж - Огън от дълбините

Благодарен съм за помощта и съветите на: Джеф Алън, Робърт Кадеми, Джон Керъл, Хауърд Л. Дейвидсън, Майкъл Ганис, Гордън Гарб, Корки Хансен, Даян Л. Хансен, Шарън Джарвис, Джуди Лейзър и Джоан Д. Виндж.

Изключително съм признателен на Джеймс Р. Френкел за прекрасната му редакторска работа върху тази книга.

Благодаря на Пол Андерсън за цитата, който използвах за мото на Кюенг Хо.

През лятото на 1988 г. посетих Норвегия. Онова, което видях там, ме вдъхнови да напиша тази книга. Благодарен съм на Йоханес Берг, Хейди Лишол и дружество „Аниара“ за тяхното топло гостоприемство.

В. В.

Как може да се обясни това? Как да се опише? Дори всевиждащият взор би трепнал и би се отвърнал от него.

Самотна звезда, червеникава и мъждукаща. Ято дребни астероиди и една планета, която прилича повече на луна. Сега звездата е увиснала в галактическата шир почти на предела с Отвъдното. От неравностите по нейната повърхност не е останала и следа. Безкраят на отминалите епохи ги е превърнал в ситен прах. Съкровището е скрито дълбоко в недрата й, потулено сред гъста мрежа от проходи и галерии. Намира се в камера, потънала в непрогледен мрак. Съдържа непокътната от времето информация, компресирана до плътността на квантове. Сигурно са изминали милиарди години, откакто архивите са били изгубени за човечеството в тази мрежа.

Проклятието на пирамидите — комичен образ от човешката праистория, изгубен в дебрите на миналото. Те с насмешка говореха за проклятието и бяха нетърпеливи да стигнат до съкровището, но въпреки това решиха да са предпазливи. Просто за всеки случай. Малката група на Страум, археолози-програмисти и техните семейства, заедно с цял куп изследователска техника, щеше да остане тук най-много пет години. Това време беше достатъчно да се оправят с протоколите, да прегледат съдържанието им и да определят произхода на съкровището във времето и пространството. Да разкрият тайните на архива, с помощта на които Страумлинските владения щяха да станат изключително богати. След приключване на работа, щяха да разгласят координатите на мястото, а защо не и да изградят мрежа за връзка с останалия свят (това обаче беше малко вероятно — все пак се намираха отвъд пределите на Отвъдното. Ала знае ли човек какво можеха да постигнат чрез Силата, която предстоеше да открият).

Засега бяха установили само малка колония, която наричаха Главната лаборатория. Все още си губеха времето със старите човешки библиотеки. Но поне беше по-безопасно да използват тяхната собствена система — благонадеждна и съвършена. Тази древна библиотека не беше живо същество, нито пък притежаваше своя собствена система (което в този случай означаваше нещо далеч повече от човешките способности). Те щяха да проучат, да пресеят и подберат намереното, но много внимателно, за да не се изгорят… Човешките същества често подпалват пожари и обичат да си играят с техните пламъци.

Архивът се отвори пред системата. Имаше създадена база данни, придружена от групи кодове. За броени дни, по-бързо от което и да е друго съоръжение на Страум, беше изградена локална мрежа. Но независимо от ускорените темпове тя със сигурност бе стабилна и благонадеждна. Постепенно се появиха още разклонения по веригата, които се пресичаха помежду си. Архивът се оказа гостоприемно място с установена йерархия и последователни нива, чрез които те постепенно напредваха. Страум наистина щеше да стане велик с това откритие.

Изминаха шест месеца. После година.

Всевиждащият взор. Не беше точно съзнание. Съзнанието е нещо твърде преувеличено и надценявано. Повечето системи работеха много по-добре като неделими части от едно цяло и дори да притежаваха човешки способности, нямаха нужда от съзнание.

Така или иначе съвсем неочаквано локалната мрежа в Главната лаборатория започна да се развива самостоятелно, а човешките същества още не си даваха сметка за това. Процесът, който течеше през разклоненията на веригата, беше сложен и надхвърляше многократно възможностите на компютрите, донесени от хората. Все още крехките връзки бяха всъщност първият етап от механизмите, които по-късно щяха да образуват единно цяло. Възникналият процес носеше потенциала на едно могъщо съзнание… в случай на нужда.

— Не трябваше да правим така.