Върнър Виндж - Дълбина в небето

Изключително съм признателен за съветите и помощта на Робърт Кадеми, Джон Керъл, Хауърд Л. Дейвидсън, Боб Флеминг, Ленард Фоунър, Майкъл Ганис, Джей Р. Хил, Ерик Хю, Шарън Джарвис, Йожи Кондо, Чери Кушнер, Тим Мей, Кейт Майерс, Мери К. Смит и Джоан Д. Виндж.

Изказвам специална благодарност на Джеймс Френкел за прекрасната му работа по редактирането на тази книга и за навременните и уместни напътствия относно по-ранните чернови на ръкописа.

Действието в този роман се развива хиляди години след нашето време. Връзката със съществуващите в момента писмени и говорими езици е съвсем бегла и незначителна. Държа да отбележа обаче, че началният звук на Чуенг Хо е същият като при „чучулига“. (Триксия Бонзол би схванала същината на проблема!)

Преследването на Човека продължи повече от осем века и обхвана територия от сто светлинни години. През цялото време издирването се водеше в най-строга тайна и дори някои от участващите не знаеха точно каква е неговата крайна цел. В първите години имаше само далечни намеци и откъслечни сведения, шифровани в радиоизлъчванията. Минаха десетилетия и векове. Постепенно започнаха да се очертават едва доловими дири; разпитваха приятелите и спътниците на Човека, но наученото от тях насочваше в различни и често противоположни посоки: Човека вече бил сам и се отдалечавал все повече и повече; твърдеше се също, че е умрял още преди да започне преследването; или пък че бил събрал голяма военна флотилия и сега идвал срещу тях.

С времето между най-правдоподобните истории постепенно започнаха да се появяват допирни точки. Тяхната достоверност беше толкова очевидна, че някои от корабите промениха първоначалния курс и изгубиха още десетилетия в търсене на нови следи. Лутането и забавянето струваше цели състояния, но загубите засегнаха само най-заможните от търговските фамилии и затова останаха в тайна. Семействата бяха достатъчно богати и щетите не успяха да подкопаят финансовите им устои. Затова пък търсенето постепенно стесни своя обсег: Човека пътуваше сам, често сменяше своята самоличност, хващаше се за кратко на работа, предимно на малки търговски кораби, но след всяко пътешествие се завръщаше отново в самия край на Обитаваното от хора космическо пространство. Гонитбата постепенно се ограничи до сто, петдесет, двайсет светлинни години и вече обхващаше едва половин дузина звездни системи.

Най-сетне вниманието на всички преследвачи се насочи към един-единствен свят в самото сърце на Обитаваното от хора космическо пространство. Вече нищо не спираше Сами да събере флота и сложи край на издирването. Екипажите и дори повечето от собствениците на кораби нямаше да знаят истинската цел на мисията. Той обаче чувстваше, че това е последният им шанс да приключат веднъж завинаги междузвездната гонитба.

Сами слезе лично на Триланд. Обяснението бе, че един флотски командир трябва да контролира отблизо работата; освен това единствен той от целия екипаж беше виждал Човека. И тъй като неговият флот беше известен по тези места, лесно би могъл да преодолее всички бюрократични пречки по пътя си. Тези аргументи имаха основание… Но и без тях Сами пак щеше да слезе лично на Триланд. „Толкова дълго чаках този миг, че за нищо на света няма да пропусна края на епопеята и залавянето му, от което ни дели съвсем малко.“

— От къде на къде ще ви помагам да откриете някого си! Да не съм ви бавачка! — Докато казваше това дребният човек заотстъпва навътре в кабинета си. Вратата зад него беше леко открехната и Сами видя оттам да надзърта уплашено дете. Дребосъкът я хлопна под носа му като в същото време не откъсваше очи от полицаите на Департамента по горите, които придружаваха Сами. — Пак повтарям — работя само в мрежата. Ако не сте открили там каквото ви е необходимо, тогава аз също не съм в състояние да ви помогна.