Върнър Виндж - Дълбина в небето

Той отново превъртя записа с конфликтните точки.

— Хм. Дали пък не се е досетил, че всъщност Тринли е Замле Енг?

Тия Спекуланти наистина нямаха капка ум — поощряваха корупцията, но в същото време ненавиждаха до смърт един от своите, само защото е изтъргувал плътта си. Устните на Ритцер потрепнаха от погнуса. „Пфу, колко ниско сме паднали. Изнудването е нещо обичайно между Пастирите, но хора като Фам Тринли заслужават единствено физически терор.“ Той още веднъж прегледа доказателствата на Омо.

— Понякога се чудя дали не сме занижили повече от необходимото избирателната способност на нашите съгледвачи.

Омо беше отварял дума за това и по-рано. Но сержантът беше твърде умен, за да се хване на въдицата.

— Възможно е, сър. Но от друга страна, ако ръководителите останат съвсем без работа, тогава изобщо няма да има нужда от нормални хора. — Идеята един-единствен Пастир да управлява цяла вселена от фокусирани си беше чиста фикция. — Знаете ли за какво мисля, Пастирю Брюхел?

— За какво?

— Ще ми се да докараме локализаторите на Чуенг Хо и в Хамърфест. Не е нормално в нашия лагер да има по-несъвършена охранителна система, отколкото в този на Чуенг Хо. Ако всичко това се беше случило при Чуенг Хо, тогава щяхме да разполагаме с данните за кръвното налягане на Вин, сърдечният му пулс… За бога, ако локализаторите са в черепа на някой и ние ги свържем с нашите „умни глави“, тогава направо ще можем да четем мислите му!

— Да, така е.

Локализаторите на Чуенг Хо идваха като спасение при тия ограничения, които им бяха наложени спрямо Спекулантите. Около и в лагера на Чуенг Хо имаше стотици хиляди дребни като песъчинки устройства. Най-вероятно те изпълваха и откритото пространство около Хамърфест, откакто Нау наложи „побратимяването“. Трябваше само да програмират наново системата на Хамърфест на микровълнов импулс и връзката с локализаторите щеше да е осъществена. Тогава завинаги ще се разделят с камерите и другото недодялано оборудване.

— Ще уведомя за това Пастир Нау.

„Умните глави“ на Анне вече втора година проучваха локализаторите на Чуенг Хо за скрити капани и уловки.

А дотогава…

— Е, сега Езр Вин е отново в лагера на Чуенг Хо, обкръжен с повече локализатори, отколкото можеш дори да си представиш. — Ритцер се ухили на Омо. — Прикачи още няколко „умни глави“ към него, пък да видим колко подробен анализ ще успеят да направят.

До края на кризата Езр повече не си позволи да изпусне нервите си. От Хамърфест редовно се получаваха доклади. Разпространението на епидемията беше овладяно. Умряха Ксопи Ренг и още осем фокусирани. Други трима бяха „сериозно пострадали“. „За Триксия обаче е отбелязано, че е върната на работа без никакви последствия.“

Из пивницата на Бени се носеха всякакви слухове, предположения и догадки. Рита твърдеше, че случилото се не е нищо необичайно.

— Такива неща ставаха на всеки две години в магазина ми на Балакреа. И само веднъж успяхме да установим причината. Това е цената, която плащаме за фокусирането.

Единственото, което тревожеше двамата с Джау Ксин бе, че кризата ще стане повод за окончателното прекратяване на и без това отлаганото дълго време шоу „Наука за деца“. Гонле Фонг каза, че няма никакво значение, дето Шерканер Ъндърхил изгуби дебата с Педуре и че и занапред ще има преводи в ефир. Тръд Силипан вече не участваше в дискусията. Той все още се намираше в Хамърфест и вероятно беше решил за разнообразие да поработи. Фам поддържаше теорията на Силипан, че удряйки Ксопи, Триксия просто е играела роля, но това по някаква неизвестна причина е предизвикало епидемията. Езр слушаше, мълчалив и притихнал.

Следващото му дежурство започваше след 40 Ксек. Той се върна рано в стаята си. Сигурно щеше да мине доста време преди отново да види Бени. Толкова много неща се случиха напоследък — все срамни, болезнени или смъртно опасни. Той се носеше из полумрака на стаята, неспособен да си намери място. Чувстваше се така, сякаш отвсякъде го пронизват нажежени шишове. Сигурно още дълго време щеше да е като хипнотизиран, безсилен да вземе някакво решение…

Киви. Ето от какво се срамуваше най-много. Удари я два пъти, при това с цялата си сила. „Ако Фам Тринли не се беше намесил, дали щях да продължа да удрям?“ Пред него се отваряше ужасна бездна, за която не беше подозирал досега. Открай време го преследваше страшната мисъл, че някой ден ще направи фатална грешка или изведнъж ще осъзнае, че е жалък страхливец, но… Днес откри дълбоко в душата си нещо непочтено и отвратително. Вярно, Киви имаше дял в опозоряването на Триксия, но едва ли само тя е виновна за това. Вярно, Киви извличаше облаги от връзката си с Томас Нау… Но все пак тя беше още дете, когато всичко това започна. „Тогава защо се нахвърлих така срещу нея?“ Може би защото тя показа, че случващото се не й е безразлично? Или защото не посегна да му отвърне? Някакъв неумолим глас в главата му настоятелно повтаряше мъчителните въпроси. Оказва се, че дълбоко в душата си Езр Вин е не само неопитен и слаб, а също долен и отвратителен човек. Мисълта на Езр постоянно се въртеше около това заключение, постепенно стеснявайки кръга, докато внезапно не му просветна нещо друго…