Върнър Виндж - Дълбина в небето

Вин едва се съвзе от изненадата. Ако „умните глави“ на Брюхел прегледаха тези записи със сигурност щяха да направят връзката. Вероятно вече получаваха данни дори за ускорението на пулса му и за амплитудите в неговото кръвно налягане. „След като могат да засекат изненадата ти, тогава не се опитвай да я прикриеш, а я превърни дори в нещо по-голямо!“

— Боже мили! — изхълца Вин и разпрати снимката и биографията по всички части на системата.

Лицето от снимката наистина приличаше на техния капитан С. Джей Парк, командир на флотилията, тръгнала на експедиция към Изчезващата звезда. Той познаваше този човек още от дете; на снимката Парк не изглеждаше много стар. Но някои от физиологичните му данни бяха доста неясни. А ДНК не съвпадаше с това на покойния капитан Парк. Хм. Това може би щеше да е достатъчно, за да отклони вниманието на Нау и Рейнолт; те не притежаваха опита на Езр, отраснал с тайните афери на фамилиите. Но при Зева Бризго — преди две хиляди години — С. Джей Парк е бил капитан на кораб. И си е отишъл заедно с Ратко Вин. Имало е някакъв опустошителен скандал относно провален брачен договор. От този момент нататък не съществуваше никаква информация.

Вин проследи още няколко нишки, тръгващи от Парк и накрая се отказа. Постара се да изглежда така, сякаш е открил интересен факт, който обаче не го е довел до никъде.

Оставаха непроверените имена от списъка… Отне му още една Ксек да ги прегледа. Нито едно не му се видя познато. Мисълта му обаче постоянно се връщаше към С. Джей Парк и той едва не изпадна в паника. „До къде ли може да проникне в мен врага?“ Загледа се в снимката на Триксия и се предаде на болката; беше сторил същото и преди да си легне. Независимо от сълзите обаче, сега мисълта му продължаваше да препуска напред. Ако Езр беше прав за Парк, тогава значи той се е върнал, върнал се е назад. Нямаше съмнение, че родителите му се отнасяха с него като с нещо повече от млад капитан. Божичко, напълно е възможно да е участвал в далечната експедиция на Фам Нувен!

След Зева Бризго Нувен станал приказно богат и се оттеглил с малка флотилия верни хора към най-отдалечения край на Обитавания от хора космос. Съвсем типично за него. Тръгнали към точка, която се намирала поне на четиристотин светлинни години разстояние. Новините, които пристигали оттам, имали вековна давност. Определеният от Нувен маршрут трябвало да ги преведе през най-старите слънчеви системи, заселени от хора. Векове след тяхното заминаване докладите на Чуенг Хо отчитали, че Принцът на Канбера продължава да напредва в далечния космос, а флотата му ту расте, ту намалява. После известията започнали да идват все по-рядко и с все по-голямо закъснение. По всичко личеше, че Нувен едва ли е преодолял и половината път към своята цел. Като деца Езр и неговите приятели често си играеха на Изгубения принц. Имаше толкова различни версии как е завършила тази експедиция. Често се говореше за нечувани приключения и трагичен край, но много по-често се чуваха гласове, че още в миналото просто са фалирали след поредица неуспешни сделки. Така или иначе, флотата никога не се върна обратно.

„Това може и да не важи за някой отделен неин кораб.“ Кой обаче можеше да каже точно кои хора от флотилията са били в него? „Твърде вероятно е С. Джей Парк да е знаел това.“ Още по-вероятно е да е знаел кой точно е Фам Тринли и да се е постарал да прикрие неговата самоличност. Пита се кой от участниците при Зева Бризго може да е толкова важен и така известен? Очевидно С. Джей Парк е останал лоялен към някого от онази епоха, но към кого?

В този момент Езр си припомни, че Парк лично беше избрал име на своя флагмански кораб. „Фам Нувен“.

Фам Тринли. Фам Нувен. Изгубеният принц на Канбера.

„Сега вече наистина ще полудея.“ Само с няколко проверки в библиотеката можеше да отхвърли тази нелепа възможност. Но и те нямаше да докажат нищо. Ако подозренията му се окажат верни, то едва ли може да се разчита на информацията в библиотеката. „Сигурно е точно така.“ Последното хрумване приличаше по-скоро на бълнуване на луд и трябваше да се освободи от него час по-скоро. При това не биваше да дава воля на чувствата си, защото щеше веднага да се отдели от общия фон в записите на локализаторите. „Е, слава богу, че поне успях да изляза за малко от ада, в който се пържех доскоро!“

Вече ставаше много късно. За последен път той задържа поглед върху снимката на Триксия. Постепенно се успокои. Сигурно и занапред ще попада на фалшиви следи, но имаше пред себе си дълги години, през които да ги проверява и отхвърля. Сигурно все някога ще открие изход, а когато това стане, вече няма да се пита дали спасителната светлина не е само плод на неговото въображение.