Върнър Виндж - Дълбина в небето

Езр най-сетне потъна в неспокоен сън, пренаселен с видения и гласове. В него се преплитаха срамът, страхът и безумната идея, която го осени точно преди да заспи. От време на време го обземаше покой и той потъваше в мрак.

После се появи един нов сън, който беше толкова истински, че изобщо не се усъмни в него, докато не се събуди на следващата сутрин. Под клепачите му засветиха малки точици, но те се появяваха, само когато е със затворени очи. Докато беше още буден всичко в стаята изглеждаше спокойно както винаги. Щом легнеше и стиснеше клепки обаче, светещите точки отново се появяваха.

Те сякаш се опитваха да му кажат нещо на някакъв странен език, съставен от присветвания и изгасвания. Като малък обичаше да играе на една подобна игра, прехвръквайки ту зад една, ту зад друга скала, когато го пускаха навън. Тази нощ обаче в присветването на точките постоянно се повтаряше една и съща конфигурация. В съня си Вин почти неволно свърза точките в едно цяло: „КИМНИ С ГЛАВА, АКО РАЗБИРАШ… КИМНИ…“

Вин простена от изненада… И конфигурацията тутакси се промени: „ТИХО… ТИХО… ТИХО…“ Така продължи много дълго време. После отново надписът се промени: „КИМНИ С ГЛАВА, АКО РАЗБИРАШ… КИМНИ С ГЛАВА…“ Това поне беше лесно. Вин извърна глава на сантиметър встрани.

„ДОБРЕ. ПРЕСТОРИ СЕ НА ЗАСПАЛ. СВИЙ ЮМРУК. ПИШИ НА ДЛАНТА СИ.“

След толкова години дебнене и криене ролята на конспиратор му се удаваше много лесно. Какво по-просто да използва дланта си като клавиатура. И да се престори, че общува с останалите заговорници. Но да! Ръцете му бяха скрити под завивката и никой нямаше да забележи движението на пръстите. Искаше му се да се разсмее от удоволствие заради гениалната простота на това решение, но щеше да развали всичко. Вече няма съмнение кой е техният спасител. Той стисна дясната си длан и написа: „ПРИВЕТ, МЪДРИ ПРИНЦЕ. ЗАЩО СЕ ЗАБАВИ ТОЛКОВА?“

За известно време светлинките съвсем изчезнаха. Езр постепенно потъна в непрогледните дебри на съня. После отново: „ТИ СИ ЗНАЕЛ. ПРОКЛЕТ ДА СЪМ.“ Последва пауза. „МНОГО СЪЖАЛЯВАМ. МИСЛЕХ ТЕ ЗА СЛОМЕН.“

Вин кимна с глава, почувства се горд. Може пък някой ден и Киви да му прости, а Триксия отново да стане нормална и…

„ХУБАВО — написа Езр на Принца, — КОЛКО ХОРА ИМАМЕ?“

„ТАЙНА. САМО АЗ ЗНАМ. ВСИЧКИ ГОВОРЯТ, НО САМО АЗ ЗНАМ.“ Пауза. „ДО СЕГА.“

Аха. Почти съвършена конспирация. Всички участват, но само Принцът може да предаде някой от тях. Оттук нататък щеше да е съвсем лесно.

„МНОГО СЪМ ИЗМОРЕН. ЩЕ СПЯ. ПОСЛЕ ЩЕ ГОВОРИМ.“

Пауза. Толкова ли необичайна беше молбата му? Нощите са за спане.

„ДОБРЕ. ПО-КЪСНО.“

Той най-сетне потъна в бездната на съня без мисли, без образи и гласове. Вин спеше свит на кълбо в хамака си и с усмивка на уста. Вече не беше сам. А тайната през цялото време му е била под носа. Странно.

На следващата сутрин Вин се пробуди отпочинал и необичайно щастлив. Хм. С какво ли е заслужил всичко това?

Той се понесе плавно към чувала-душ и се насапуниса. А едва вчера се чувстваше така отчаян и засрамен. Мъката отново го връхлетя, но сега приличаше по-скоро на сладка болка. А, да, имаше някакъв сън… Това не беше нещо необичайно, но споменът за повечето от неговите сънища му причиняваше непоносима болка.

Вин се изплакна и постоя пред вентилатора, докато изсъхне. За какво ли ставаше дума в последния му сън?

А, да! Отново сънува как се спасяват от това заточение, но този път бягството не завърши с нещастен край. А Нау и Брюхел не изскочиха от прикритието си в последния момент.

Какво ли беше тайното оръжие сега? Както обикновено по логиката на сънищата трябва да е някаква магия — тя превърна ръцете му в част от комуникационната система и го свърза с шефа на заговорниците. Фам Тринли ли беше? Езр се изкиска при тази мисъл. Някои сънища са наистина невероятни; удивителното е обаче, че този все още го държеше в приповдигнато настроение.

Той навлече дрехите си и пое по коридорите на лагера. Движеше се по единствения възможен за нулева гравитация начин — отблъскване, летеж, преобръщане при завоите, рязка чупка встрани, за да избегне сблъсъка с по-бавните или онези, които идваха насреща. Фам Нувен. Фам Тринли. Сигурно има милиарди хора с такова име и още стотици флагмански кораби, кръстени на тях. Постепенно в съзнанието му започнаха да изплуват данните от снощното ровене из файловете на библиотеката. Една по една се връщаха и безумните идеи, които му хрумнаха точно преди да си легне. Но онова за капитан Парк не ще да е било само сън. Когато стигна в дневната, той вече се движеше бавно и замислено.