Върнър Виндж - Дълбина в небето

Фам Тринли! Ето в това се криеше загадката. Два пъти през този фатален ден Тринли пое инициативата като и в двата случая предпази Езр да се покаже още по-голям глупак и злодей, отколкото беше в действителност. Сега на тила му имаше кървава рана с формата на кръст, причинена от „тромавото и недодялано“ тяло на Фам. Езр беше виждал Тринли в салона за физически тренировки. Старецът правеше някои от упражненията, но не можеше да се каже, че е в блестяща форма. Бързината на реакциите му също не можеше да счупи рекордите. И въпреки това знаеше как да се движи в пространството и как да предизвика „случайни“ инциденти. Като се замисли по-внимателно, Езр започна да си припомня и други случаи, в които Фам Тринли се беше озовал в подходящото време на подходящото място.

… Паркът в лагера веднага след масовото убийство. „Какво точно ми каза старецът тогава?“ Думите му не издадоха нищо съществено пред камерите за наблюдение, дори не успяха да привлекат вниманието на Езр и въпреки това нещо в тях го накара да повярва, че Джими Дием е бил убит и че няма вина за това, в което го обвинява Томас Нау. Всичко казано или направено от Фам беше шумно, лишено от смисъл и гарнирано с кухото самочувствие на стария човек… Езр се замисли над подробностите, които сякаш единствен той виждаше, а другите пренебрегваха. Дали в отчаянието си не започваше да гради несъществуващи миражи? Когато проблемите се окажат по-силни от надеждата за тяхното решаване, идва лудостта. А вчера нещо в него се прекърши завинаги…

Триксия. Това означаваше гняв, болка и страх. Вчера Триксия се размина на косъм със смъртта; тялото й беше измъчвано и насилвано също като това на Ксопи Ренг. А може би още по-лошо… Той си спомни израза на лицето й, когато я извадиха от скенера. Тръд каза, че способностите й като лингвист са временно блокирани. Вероятно това е станало причина за нейното отчаяние — така губеше едничкото нещо, което има смисъл за нея. А може би Силипан просто лъжеше, както вероятно го лъжеха за много други неща Рейнолт, Нау и Брюхел.

Не е изключено за кратко Триксия да е била дефокусирана, видяла е колко е остаряла и си е дала сметка, че са ограбили живота й. „Сигурно никога няма да разбера каква е истината. Ще продължа да я наблюдавам година след година, неспособен да й помогна, изпълнен с ярост и… безропотен.“ Все някой трябва да се разбунтува, да ги накаже…

Изгарящият срам отново насочи мислите му към Киви.

Минаха две Ксек, после четири. Достатъчно, за да се връща отново и отново към проблеми, на които не можеше да намери решение. Още няколко пъти през живота си беше преживявал подобен кошмар. Веднъж не мигна цяла нощ. Друг път почти припадна от изтощение и това сложи край на мъчението. Тази нощ, сещайки се за пореден път за Фам Тринли, Езр се ядоса не на шега. И какво, дори да започва да полудява? Ако единственото, което му остава, е някаква ефимерна надежда за спасение, какво пък — нека му вземат и нея!

Вин стана и си сложи шлема. Изминаха няколко дълги секунди, докато премине цялата процедура за разрешаване достъп до библиотеката. Все още не беше използвал недодялания интерфейс на Новородените, но въпреки това можеше да работи спокойно с архивите. После върху екрана се появи текстът от неговия последен доклад, който трябваше да представи на Нау.

Така, какво всъщност знаеше за Фам Тринли. И в частност кое е онова, което беше убягнало от вниманието на Брюхел и Нау. Първо — Тринли притежава завидно умение да води ръкопашен бой, да напада из засада, ако трябва да се каже по-точно. При това досега доста умело успяваше да прикрие тази своя дарба от Новородените; той просто си играеше на криеница с тях… След днешната схватка обаче сигурно си даваше сметка, че Вин вече знае за това негово качество.

Дали пък Тринли не е просто някой стар криминален престъпник, който прави всичко възможно да изчезне сред множеството, за да оцелее някак. Но как да се обясни тогава случая с локализаторите? Тринли разкри тяхната тайна, с помощта на която властта на Нау щеше да се засили стократно. Сега тези опасни песъчинки се носеха навсякъде из въздуха. Това, което усеща в момента върху слепоочието си, може да е капчица пот, но не е изключено да е и локализатор. Ситните бляскави точици вероятно предаваха сведения за положението на ръцете му, за всяко движение на пръстите, за извъртането на главата. Отсега нататък Нау щеше да получава информация за абсолютно всичко, което става в колонията.