Върнър Виндж - Дълбина в небето

— Езр, умолявам те, нека поговорим. Дори за няколко секунди. Не предполагах, че тези предавания ще навредят…

Вин се движеше по-напред от Фам като мълчаливо се отблъскваше от стените. Главата му беше провесена надолу и той отначало не видя Киви. За миг изглеждаше така, сякаш ще се блъсне в нея. После тя заговори. Вин се прилепи до стената, отблъсна се силно и връхлетя срещу нея; жестът беше толкова агресивен и враждебен, сякаш искаше да я удари с юмрук по лицето.

— Върни се веднага тук! — избухна Фам, но в последния момент успя да удържи първоначалния си порив и отново се престори на слаб и немощен. Днес веднъж вече успя да обуздае младежа, а втори път щеше да е твърде подозрително за пред шпионите на Брюхел. Освен това Фам беше наблюдавал работата на Киви на открито. Тя се намираше в по-добра форма, от който и да е на L1 и имаше качества на роден акробат. За Вин щеше да е от полза да проумее, че не може да си излива гнева срещу нея когато му скимне.

Киви не се опита да се защити. Дори не трепна. Тялото на Вин рязко се вряза в нейното, а инерцията го запрати обратно срещу стената, където се удари с тъп звук.

— Точно така, ние двамата трябва да си поговорим!

Гласът на Вин преливаше от ярост. После той се засили и пак я удари с цялото си тяло. И отново Киви нито се опита да се предпази, нито вдигна ръка да защити лицето си.

Фам Нувен се хвърли напред още преди да е обмислил последиците. Вътрешно дори се надсмя над себе си, че така безразсъдно рискува да провали поддържаното с години прикритие, само за да защити един невинен човек. Но това му достави неочаквана радост.

Атаката на Фам завърши с привидно неовладяно движение, в резултат на което рамото му се заби в корема на Вин и младежът се озова прикован до стената. Като се увери, че е извън обсега на камерите, Фам прибави към това и едно ръгване с лакът. Главата на Вин се удари в стената. Ако все още се намираха в диамантените коридори, това щеше да му причини сериозна рана. Сега обаче само ръцете му се разтрепериха по-силно, а от тила му се разхвърчаха ситни капчици кръв.

— Друг път като решиш да се биеш, си избери някой от твоята категория, Вин! Страхлив мръсен негодник! Всички вие от Великите търговски фамилии сте един дол дренки!

Този път яростта на Фам беше съвсем неподправена. Той се гневеше и на себе си — че така лекомислено рискува да провали своето прикритие.

Очите на Вин постепенно възвърнаха нормалния си поглед. Той потърси Киви с очи. Тя още стоеше малко по-надолу по коридора и отвърна твърдо на погледа му. По лицето й се четеше някаква смесица от изненада и решителност. После Вин се обърна към Фам и по гърба на стария човек полазиха тръпки. Вероятно камерите на Брюхел не са засекли всички подробности от схватката, но хлапето нямаше как да не забележи колко точно премерен е ударът на Фам. За миг двамата се гледаха мълчаливо, после Вин се освободи от ръцете му и се понесе надолу към рампата със совалките. Напомняше позорно отстъпление на засрамен и победен човек. Фам обаче зърна очите му; крайно време беше да се направи нещо за Езр Вин.

Киви побърза да последва Вин, но се спря преди да е изминала и десет метра. Стигна до разклонението на коридора и дълго гледа в посоката, в която се изгуби Вин.

Фам се приближи към нея. Знаеше, че трябва да се махне, колкото се може по-скоро от това място. Даваше си сметка, че в момента няколко камери го следят едновременно и не е добре да се застоява около Киви. Какво ли трябва да каже, че да се измъкне сух от водата?

— Не си го слагай на сърце, дете. Вин не заслужава това. Давам ти дума, че той повече няма да ти досажда.

След малко момичето извърна лице към него. Небеса, толкова приличаше на майка си! Нау я държеше постоянно будна. Сега в очите й имаше сълзи. По нея не личаха рани или кръв, но върху тъмната й кожа вече започваха да избиват сини петна.

— Честна дума, не исках да му сторя нищо лошо. Божичко, изобщо не знам какво ще правя, ако Триксия умре!

Киви отметна късата си коса. Колкото и да беше пораснала от идването им в системата на Изчезващата, сега отново приличаше на онова отчаяно и изплашено дете, каквото бе след „зверството“ на Дием. Чувстваше се толкова самотна, че бе готова да потърси утеха дори при стар чувал като Фам Тринли.

— Като… Когато бях малка, боготворях Езр Вин и го поставях над всичко във вселената с изключение на родителите си. — Тя вдигна очи към Фам; усмивката й беше плаха и издаваше колко е наранена. — Толкова много исках да му направя добро впечатление… После Новородените ни нападнаха, Джими Дием уби мама и всички останали… Сега сме натъпкани в една много тясна спасителна лодка и не можем да допуснем повече убийства. — Тя отсечено тръсна глава. — Известно ли ти е, че Томас не е почивал, откакто Дием изби хората ни? За него всяка секунда от изминалите години е реално време. Толкова е съвестен и така усърдно работи! Той вярва във Фокуса, но е склонен да приеме и други ефикасни методи, които ще улеснят работата ни. — Тя повтаряше пред Фам всичко онова, което всъщност се канеше да каже на Езр. — Съществуването на пивницата на Бени би било немислимо без Томас. Нямаше да има нито търговия, нито бонзаи. Стъпка по стъпка ние повеждаме Новородените по нашия път. Някой ден Томас ще осъзнае истинското положение на баща ми и Триксия, на всички фокусирани. Някой ден…