Върнър Виндж - Дълбина в небето

Рейнолт обаче сякаш не обърна внимание на казаното от техника. Тя се надвеси над Ли и известно време стоя заслушана в думите му.

— Прав си. Зациклил е на това, което Паякът каза за Изчезващата. Съмнявам се, че страда от по-сериозно разстройство. Засега само го дръж под око, но ме уведоми веднага щом започне да се гърчи.

Наоколо се разнесоха още гласове, които звучаха като на фокусирани.

— … Главна лаборатория — двайсет процента починали… Вероятна причина за смъртта: специфична реакция на звуковите вълни ID2738 „Наука за деца“… Нестабилността още не е овладяна…

— Разбрах ви, Главна. Край на връзката.

Рейнолт отново се обърна към Триксия Бонзол и впи поглед в хлипащата жена; изражението й беше странна смесица от силно съсредоточен интерес и пълно безразличие. После внезапно се извърна и очите й пронизаха Тръд Силипан.

— Ти! Ела тук!

Тръд незабавно се подчини на заповедта.

— Да, госпожо! Слушам, госпожо!

Поне веднъж в гласа му не се усещаше обичайната наглост. Засега Рейнолт не показваше никакви признаци, че се готви да му отмъсти. Вероятно това чувство й беше напълно чуждо. Но така или иначе Нау и Брюхел щяха да се доверят именно на нейната преценка.

— Исках да проверя нивото на превода, госпожо, и дали онези мързеливци — под това се разбираше присъстващите в пивницата на Бени — ще го схванат.

Рейнолт изобщо не обърна внимание на оправданията му.

— Извикай екипа, който не е на смяна сега. Искам системата на д-р Бонзол да бъде проверена. — Тя се надвеси над Триксия и започна да я изучава внимателно. Хълцането беше престанало. Тялото на преводачката висеше сгърчено в мъченическа поза. — Не съм сигурна дали ще успеем да запазим тази.

Езр отново се опита да се отскубне от ръцете на Фам и за миг изглеждаше така, сякаш отново ще се разкрещи. После измери Фам със странен поглед и не пророни нито звук. Фам поотпусна хватката си и леко го потупа по рамото. Двамата продължиха да стоят един до друг, неподвижни и мълчаливи. „Пациентите“ идваха и си отиваха. На още неколцина бяха „изключени“ основните функции. Ксопи Ренг излезе от МРИ почти в състоянието на Триксия Бонзол. През последните няколко Бдения Фам имаше възможност неведнъж да наблюдава работата на Тръд Силипан. Той често го разпитваше за смисъла на процедурите и как точно се извършват те. Дори успя да прегледа първите страници от дневника на фокусираните. Но сега за първи път можеше по-дълго и отблизо да наблюдава работата на Рейнолт и останалите техници.

По всичко личеше, че се е случило нещо много сериозно. „Гнилият мозък“ отслабваше въздействието си. Това предизвика у Рейнолт емоции, каквито по мнението на Фам изобщо не й бяха присъщи. Част от загадката се разкри, още докато бяха при скенерите. Въпросът на Тръд в началото на дебата за това каква ще е ползата на Сродниците от него беше предизвикал трескаво търсене на информация сред много от специалистите. Ето защо повечето от тях са слушали предаването. Анализът на дебата течеше в рамките на нормалното неколкостотин секунди, но после „умните глави“ потърсили връзка с преводачите. В други случаи това се изчерпваше с редова консултация за някои думи, но сега се превърна в същински водопад от задачи за решаване. Първа сред преводачите реагира Триксия, а не след дълго мозъчната картина на всички останали показа неконтролируеми отклонения на загниването. Главните поражения вече са били факт още преди Триксия да нападне Ксопи Ренг, но тяхното счепкване даде знак за началото на масовото разрастване на вируса. Всеки опит за връзка с „умните глави“ чрез системата предизвикваше вълна от нови поражения. Още преди някой да реагира, двайсет процента от фокусираните вече са били засегнати. Вирусът в мозъците им се размножаваше с ужасяваща скорост, насищайки организма с психотропни вещества и токсични химикали.

„Умните глави“, които се занимаваха с навигацията, изобщо не показваха признаци да са заразени. Хората на Брюхел бяха леко засегнати. Фам внимателно наблюдаваше какво прави Рейнолт, опитвайки се да запамети всеки детайл, който би му подсказал нещо повече. „Само ако можех да предизвикам същите безредици в поддържащата L1 система като извадя от строя хората на Брюхел…“

Анне Рейнолт сякаш успяваше да бъде едновременно на няколко места. Всеки от техниците се подчиняваше на секундата и изпълняваше незабавно нейните заповеди. Именно тя спаси повечето от „умните глави“ на Ритцер; благодарение на нея работата в Главната лаборатория скоро частично се възстанови. Фам беше сигурен, че без нея изобщо нямаше да се справят. В родната система на Новородените подобни инциденти сигурно се причисляваха към леките произшествия. Там имаше университети, които подготвяха заместители на пострадалите, и стотици клиники за създаването на нови фокусирани специалисти. Тук обаче, на двайсет светлинни години от цивилизацията на Новородените, положението беше съвсем различно. На това място и най-незначителният срив можеше да доведе до катастрофа… Ако не разполагаха с толкова вещ и хладнокръвен ръководител като Анне Рейнолт, цялото начинание на Томас Нау би се сгромолясало само за миг.