Върнър Виндж - Дълбина в небето

Но през това време Езр се беше отдалечил достатъчно и вече не чуваше разговорите. Опита се да настигне Силипан. Двамата поеха бързо по основния коридор към хангара със совалките. Силипан набра някакъв код върху люка на една от тях, после се обърна.

— Какво искате вие двамата?

Езр погледна през рамо и видя, че Фам Тринли ги е последвал от кръчмата на Бени дотук.

— Трябва да дойда на всяка цена, Тръд. Искам да видя Триксия.

Гласът на Тринли също прозвуча угрижено.

— Това ще провали ли сделката ни, Силипан? Трябва да сме сигурни, че…

— О, дявол да го вземе. Вярно, ще трябва да помислим как това ще повлияе на плановете ни. Хайде, идвай. — Той погледна Езр. — Ти обаче… С нищо не бих могъл да ти помогна.

— Аз идвам, Тръд.

Езр се озова на десетина сантиметра от него, а юмруците му бяха свити и готови за атака.

— Добре, де, добре! Сега се отмести от пътя ми.

След миг люкът на совалката засвети в зелено, те се качиха и машината се отдели от повърхността. Диамантените скали приличаха на светло петно в долната част на синия диск на Арахна.

— Как можа да се случи точно когато сме на другия край на астероида. Совалка!

— Сър!

— Колкото се може по-бързо към Хамърфест.

Обикновено се налагаше да внимават със совалките, но тази явно познаваше гласа на Тръд и усети по тона, че работата не търпи отлагане.

— Тъй вярно, сър!

И совалката се понесе напред. Силипан и другите двама пътници се вкопчиха в предпазните колани. Диамантената планина пред тях ставаше все по-голяма и по-голяма.

— Тая работа хич не ми харесва. Сега Рейнолт ще докладва, че съм отсъствал по време на инцидента.

— Ами какво друго да каже — не е ли точно така?

Тринли се беше разположил точно зад Силипан.

— Естествено, че е така, но това едва ли има голямо значение. Проклятие, един придружител би трябвало да е напълно достатъчен за цяла група преводачи. Дявол да ги вземе дано! А сега аз ще опера пешкира.

— Триксия добре ли е?

— Защо Бонзол избухна по този начин? — попита Тринли.

— Хич не ми пука. Нали знаеш, че се бият понякога, особено тези, които са от една и съща специалност. Досега обаче не сме разбрали каква е причината. — Силипан внезапно млъкна и дълго гледа нещо върху визьора на шлема си. После продължи: — Всичко ще е наред, всичко ще е наред. Бас държа, че е имало още някакъв предавател на повърхността. Нали знаеш — рисковете на живото предаване. Сигурно е грешка в организацията на предаването. Може пък Ъндърхил да е цапардосал другия Паяк. В такъв случай Бонзол е направила „симултанен превод“… Проклятие!

Силипан беше явно притеснен и нареждаше задъхано откъслечни обяснения. Тринли обаче беше твърде тъп, за да разбере какво става. Той се ухили и леко тупна Силипан по рамото.

— Не се притеснявай. Нали знаеш, че и Киви Лизолет участва в сделката. Това ще рече, че Пастир Нау също иска „умните глави“ да имат по-широко приложение. Ще кажем, че си бил извън лагера, за да ми помогнеш с повече информация по въпроса.

Совалката направи последен кръг и шумно кацна. Сега Диамантената планина и дискът на Арахна закриваха цялото небе.

Не видяха Преподобната Педуре на излизане от радиото. Баща им беше малко потиснат и унил, но все пак се засмя, когато децата му казаха колко са харесали неговото изказване и поведението му в студиото. Той дори не нахока Гокна заради нейния „поздрав“ към Преподобната Педуре. Брент се настани до баща си по обратния път към Къщата на хълма.

Гокна и Виктъри не приказваха много в колата. И двете знаеха какво е да си правиш майтап с всички наред.

Пристигнаха у дома два часа преди вечеря. Персоналът в кухнята каза, че генерал Смит се е върнала от Териториалното командване и ще бъде с тях на масата. Гокна и Вики се спогледаха мълчаливо. „Какво ли ще каже мама на татко.“ Значи най-голямото шоу тепърва предстои. „Хм, остава въпросът какво да се прави през останалата част от следобеда.“ Сестрите се разделиха и започнаха надпревара коя от двете ще попадне на по-интересна находка из залите и стаите в Къщата на хълма. Много от тях бяха постоянно заключени, а досега така и не им се удаде да отмъкнат ключовете. Генералът също имаше кабинет тук, макар повечето важни документи да се съхраняваха в Териториалното командване.

Вики надникна в бърлогата на баща си на приземния етаж, после отиде в кафенето при техническите лаборатории, но и там не се задържа за дълго. Тя се обзаложи с Гокна, че баща им няма да се крие, но сега осъзна, че днес „няма да се крие“ не изключва възможността „труден за намиране“. Скитайки из лабораториите, тя откриваше характерни признаци, че Шерканер е минал оттам малко преди нея — озадачени студенти от горните курсове с недоумяващи физиономии обсъждаха оживено нещо помежду си (те казваха на това „Шокът Ъндърхил“; ако са само озадачени, значи татко е казал нещо, върху което си заслужава да се размисли. Ако ли пък са получили внезапно просветление, тогава излиза, че татко е заблудил и себе си, и тях с някоя невъзможна идея.)