Върнър Виндж - Дълбина в небето

— А, така ли — отвърна Преподобната Педуре. Сарказмът в гласа й можеше да бъде доловен само от предубедени слушатели като малката Виктъри. — И вие се надявате, че с помощта на науката ще отнемете загадъчността на Мрака и той вече няма да е средство за отсяване на най-добрите сред нас.

Баща им направи неопределен жест с ръце. Явно беше забравил, че говори по радиото.

— Науката ще направи и Мрака, и Слънцето познаваеми и безвредни. Те ще се редуват също толкова естествено, колкото денят идва след изтичането на нощта.

В апаратната се разнесе учуденото ахване на Диди. Вики за първи път виждаше инженерът да реагира на казаното в предаване, за което отговаря. От другата страна на стъклената преграда Рапопорт Дигби седеше изопнат, сякаш някой му заби стрела в задника. Баща им изобщо не забеляза това, а отговорът на Преподобната Педуре беше толкова равнодушен, сякаш обсъждаха шансовете да завали.

— Значи ние ще продължаваме да водим активен живот и да работим в Периода на мрак, сякаш той е просто една по-дълга нощ, така ли?

— Точно така! За какво мислите са всички тези приказки за ядрената енергия?

— В такъв случай всички ние ще се превърнем в Покорители на Мрака и вече няма да съществува Мрак, няма да има мистерии около него, нито пък ще се грижим за осигуряването на убежища. Науката ще ни отнеме всичко това.

— Глупости! В нашия малък свят вече няма да съществува тъмнина, но Мракът винаги ще го има. Излезте навън тази вечер, лейди Педуре. И погледнете нагоре. Ние сме обгърнати от мрак и така ще е вовеки веков. Но както нашият Мрак приключва и идва Новото слънце, така и по-големият мрак отстъпва пред сиянието на милиони и милиони звезди. Помислете само! Ако нашият слънчев цикъл навремето е траел по-малко от година, значи са съществували периоди, когато слънцето е светело непрекъснато. Сред моите студенти има такива, които са уверени, че повечето от звездите приличат на нашето слънце, но са много по-млади от него. И че около тях има светове, подобни на нашия. Вие говорите за сигурно убежище — такова, на което Паяците да могат да разчитат. Но, Педуре, небето е именно такова убежище и то ще съществува вечно. — Баща им постепенно затъваше в последната си теория за космическите пътешествия. Дори завършващите студенти се изцъкляха, щом започнеше да говори по тази тема. А те всички до един бяха вманиачени специалисти по астрономия. Теорията му обръщаше всичко с главата надолу и с хастара навън. За повечето хора идеята, че сред звездите над тях може да съществуват и други слънца изискваше почти религиозна фанатична вяра.

Дигби и Преподобната Педуре гледаха със зяпнала уста, докато баща им развиваше все по-сложни варианти на своята теория. Дигби най-много харесваше онази част от шоуто, която беше посветена на науката, но сега думите на баща им сякаш го хипнотизираха. Педуре обаче… Тя бързо се съвзе от шока. Или беше чувала тази теория и преди, или пък държеше да следва предварително начертаната стратегия.

Часовникът в апаратната отчиташе наближаването на рекламния блок, с който обикновено завършваше шоуто. По всичко личеше, че баща им ще има последната дума… Но Вики беше готова да се закълне, че Преподобната Педуре следи този часовник много по-внимателно от самата дискусия, сякаш очакваше да настъпи точно определен момент.

После представителката на църквата грабна микрофона, доближи го до устата си и заговори толкова бързо и високо, че заглуши думите на Шерканер:

— Много интересно, но идеята да се колонизира междузвездното пространство е извън непосредствените задачи на това поколение.

Баща им махна пренебрежително.

— Може и така да е, но…

Преподобната Педуре продължи, а гласът й зазвуча още по-авторитетно.

— Значи голямата промяна по времето на това поколение ще бъде завладяването на следващия Период на мрак, след което слънчевият цикъл вече няма да има същото значение за нас.

— Правилно. Ние — всички, които слушат това предаване — няма да имаме вече нужда от убежища. Гаранция за това е ядрената енергия. Всички големи градове ще разполагат с достатъчно енергия, за да се поддържа в тях нормална температура за период от двеста години — целият Период на мрак. Така че…

— Разбирам. Но въпреки това около градовете трябва да израснат огромни сгради.

— Да, и ферми. Няма да имаме нужда от…

— Значи това е причината, поради която настоявате да има още едно поколение възрастни. Ето защо поощрявате раждането на деца извън фазата.