Върнър Виндж - Дълбина в небето

— О, това не е в толкова пряка зависимост, а е просто една от особеностите на новата ситу…

— От думите ви излиза, че Гокнанското Съглашение ще посрещне настъпващия Период на Мрак със стотици милиони Покорители на Мрака. Ами какво ще кажете за останалата част от света?

Изглежда баща им най-после осъзна, че си е навлякъл беля на главата.

— Хм, останалите напреднали в технологично отношение страни могат да сторят същото. По-бедните държави ще използват отново обичайните си убежища, а пробуждането им ще стане значително по-късно.

В гласа на Педуре звънна стомана — дълго подготвяният капан най-сетне щракна.

— „Пробуждането им ще стане значително по-късно“ значи. По време на Великата война само четирима Покорители на Мрака успяха да сринат най-могъщата нация в света. През следващия Период на мрак вие ще сте милиони. Това звучи по-скоро като подготовка за най-кървавото клане в убежищата, което историята познава.

— Не, напротив, точно обратното. Това ще бъде…

— Съжалявам, госпожо… Господине, времето ни изтече.

— Но…

Дигби продължи да говори, пренебрегвайки протестите на баща им.

— Искам да благодаря и на двама ви, че бяхте с нас и…

Дрън, дрън, дрън.

От другата страна на стъклото Педуре търпеливо изчака Дигби да приключи със заключителните думи. Сега микрофоните бяха изключени и Вики не можеше да следи разговора оттатък. По всичко личеше, че двамата с водещия си разменят прощални любезности. От другата страна на подиума с озадачен и объркан вид седеше баща им. Когато Преподобната Педуре профуча край него, той стана и я последва навън, обяснявайки разпалено нещо. Единствената реакция на Педуре обаче беше тънка, високомерна усмивка.

Зад гърба на Вики Диди Улмот натискаше оживено копчета и буташе плъзгачи, стартирайки най-важната част от предаването — рекламите. Накрая се откъсна от пулта. Изражението й беше малко отнесено и замаяно.

— Знаеш ли, баща ти има някои наистина… откачени… идеи.

Последва някаква поредица от тонове, което можеше и да е музика, а после думите: „Заострените ръце са щастливи ръце. Напълни догоре лъскавата кутия с пъстри ленти…“

Рекламите на Паяците понякога бяха най-силната част от програмата на Радио Принстън. Освежаване за козината, блясък за очи, козметика за крака — при някои от продуктите успяваха все пак да схванат какво е предназначението им, но рядко проумяваха идеята на този, който ги рекламира. Понякога названията звучаха съвсем неразбираемо, особено ако продуктите са непознати, а преводачите не толкова умели в работата си.

Днес беше точно така. Ренг, Брут и Триксия седяха неспокойно по местата си, изключени от радиосигнала. Придружителите им вече се канеха да ги отведат по стаите. Този път и посетителите в пивницата на Бени не обърнаха особено внимание на рекламния блок.

— Не беше толкова забавно като предаванията, които водят децата, но…

— Схвана ли идеята за космическите полети? Чудя се дали това ще окаже някакво влияние върху нашите планове. Ако е така…

Езр не обръщаше внимание на разговорите около себе си. Той остана с поглед втренчен в стената, а коментарите наоколо стигаха до него като монотонно жужене. Триксия изглеждаше по-зле от всякога. На Езр се стори, че очите й са пълни с отчаяние. Той често си мислеше за това, но Анне Рейнолт всеки път го убеждаваше, че е просто нетърпение да се върне към работата си.

— Езр? — Една ръка внимателно разтърси ръкава му. Беше Киви. Сигурно е успяла да влезе незабелязано по време на предаването. Беше го правила и по-рано, после сядаше тихо и мълчаливо наблюдаваше шоуто. — Езр, аз…

— Спести си обясненията.

Той й обърна гръб. Именно поради тая причина гледаше право към Триксия, когато всичко се случи. Придружителите тъкмо извеждаха Брут от залата. Когато преведоха Ксопи Ренг покрай нея, Триксия изпищя, скочи от мястото си и юмрукът й размаза лицето на младата жена. Ксопи изви тяло и се опита да се изтръгне от хватката на придружителя. После загледа равнодушно кръвта, която струеше от носа й и изтри лицето си с ръкав. Техниците сграбчиха пищящата Триксия преди да е направила още нещо. По някаква причина думите й се чуха и по главния аудиоканал:

— Педуре е зла! Умри! Умри!

— Майчице! — Тръд Силипан се надигна от мястото си и бързо се отправи към вратата на пивницата. — Рейнолт ще трябва сама да се справи с това. Връщам се обратно в Хамърфест.

— И аз идвам с теб.

Езр отмести Киви и се устреми към вратата. В пивницата за миг настана мъртва тишина, после всички заговориха в един глас.