Върнър Виндж - Дълбина в небето

Новата лаборатория се намираше точно под покрива на къщата, който беше окичен с множество експериментални антени. Вики срещна Джейберт Ландерс да слиза по стълбата, но не показваше никакви симптоми на „Шокът Ъндърхил“. Лошо.

— Здрасти, Джейберт. Виждал ли си…

— Аха, и двамата са в лабораторията.

И той махна с ръка през рамо.

Ясно! Въпреки това Вики не бързаше да се втурне нагоре. Щом генералът е вече тук, няма да е зле да поразузнае още малко.

— Какво става там, Джейберт?

Както и трябваше да очаква, Джейберт възприе въпроса единствено като интерес към неговите занимания.

— Проклета работа. Едва тази сутрин сложих новата антена на линията на Териториалното командване. Отначало равняването беше точно, но после започнах да ловя петнайсетсекундни сигнали, от които сякаш излиза, че има още две станции извън линията. Искаше ми се да питам баща ти…

Вики го последва няколко стъпала надолу, хъмкайки одобрително и с разбиране по повод на непонятните за нея сривове по линията и разширяване на обхвата. По всичко личеше, че Джейберт е много горд, задето е успял да привлече вниманието на баща й. Несъмнено Шерканер пък е бил доволен да си намери извинение за затварянето в лабораторията. После обаче се е появила мама…

Вики остави Джейберт да продължи към кабинета-бърлога и тръгна обратно по стълбите нагоре. Откъм дъното на коридора струеше светлина. Ха! Вратата на лабораторията стоеше леко открехната. Тя спря и взе да пристъпва от крак на крак. Дори оттук чуваше гласа на генерала. Вики се притаи и започна да се промъква към лабораторията, притисната плътно до стената.

— … Умът ми не го побира, Шерканер. Ти си изключително надарена личност, как можа да се държиш като истински идиот?!

Виктъри младша се поколеба и за малко не побягна назад по тъмния коридор. Никога не беше чувала гласа на майка й да звучи толкова гневно. От това дори… я заболя. От друга страна обаче Гокна би дала мило и драго, за да чуе разказа на Вики за случилото се. Ето защо тя продължи безшумно напред и извъртя глава така, че да вижда през тясната цепнатина. Лабораторията беше точно такава, каквато я помнеше — препълнена с осцилоскопи и високочестотна техника за запис. Калъфите на някои от уредите бяха свалени, но по всичко личеше, че майка й ги е заварила преди да са се задълбочили сериозно в работата. Сега стоеше пред баща й и закриваше Вики от погледа му. „Почти съм сигурна, че се падам точно срещу сляпото петно на мама.“

— … Нима наистина беше толкова зле?

— Да!

Шерканер Ъндърхил сякаш се спаружи под строгия поглед на генерала.

— Сам не знам как стана. Тази наистина ме извади от равновесие. Пък и това, което каза за нашия Брент… Знаех, че е неизбежно — неведнъж сме говорили по този въпрос. Приказвал съм дори със самия Брент. И въпреки това изгубих почва под краката си. Много се смутих.

Майка й махна рязко с ръка, за да прекрати обясненията.

— Не затова ми е думата, Шерк. По тая точка ти й отвърна както се полага. Твоята родителска болка и огорчението от думите й беше съвсем нормално. Но само няколко минути по-късно тя те въвлече в…

— С изключение на космическата теория казах само онова, което мислехме да представим в шоуто през следващата година.

— Но ти изтърси всичко наведнъж!

— … Така е, но защото Педуре започна да говори като умен и любознателен човек — също като Хрунк и хората от Къщата на хълма. Тя повдигна някои много интересни въпроси и аз реших да продължа с излагането на възгледите си. Знаеш ли какво, дори сега… Тая Педуре наистина е много умна и бързо схваща. Стига да имах достатъчно време, щях да я победя на неин терен.

Генералът се засмя остро и горчиво.

— Божичко, ама ти наистина си бил глупак! Шерк, аз… — майка й протегна ръка да докосне съпруга си. — Съжалявам. Странно, дори с моите подчинени не се държа така строго, както с теб сега.

Баща й издаде тих и успокояващ звук, както правеше, когато говори на Рапса или малкия Хрунк.

— Сама знаеш причината за това, скъпа. Ти ме обичаш също толкова, колкото и самата себе си. А аз най-добре знам как безмилостно се кориш и обвиняваш. Ти си най-строга към себе си.

— Само вътрешно, така че никой да не разбере.

Двамата замълчаха за миг и малката Виктъри си пожела да изгуби играта на шпиони със сестра си. Когато майка й отново заговори, гласът й почти си беше възвърнал нормалния тон.

— И двамата се провалихме. — Тя отвори пътническото си куфарче и извади оттам някакви документи. — През следващата година „Наука за деца“ трябваше да представи възможностите за живот по време на Мрака и предимствата, които той дава. Според предварителните планове това щеше да съвпадне с подписването на първите договори. Знаехме, че ще доведе и до военни действия, но не го очаквахме още на този етап.