Върнър Виндж - Дълбина в небето

— Ха! Точка за татко!

Двете момиченца тихо коментираха казаното, настанени над Джирлиб и Брент. А когато Диди не ги гледаше, правеха подигравателни жестове по посока на Преподобната Педуре. След поздрава на Гокна обаче тя не даваше никакви признаци да ги е забелязала. Въпреки това те държаха да й покажат точно какво мислят за нея.

— Не се тревожи, Брент. Татко ще даде на тая Педуре да се разбере.

Но Брент беше по-притихнал и унил от когато и да било.

— Знаех си, че така ще стане. Положението беше достатъчно напечено още от самото начало. Сега татко ще трябва да обяснява за мен.

Всъщност баща им едва не изгуби ума и дума, когато Педуре нарече Брент кретен. Вики никога не го беше виждала толкова объркан. Но сега започна отново да се съвзема малко по малко. Отначало Вики си мислеше, че Педуре е пълен невежа, но после разбра, че е наясно с всичко, за което говори баща й. Всъщност това сега нямаше кой знае какво значение. Преподобната Педуре не беше чак толкова учена; освен това баща им имаше право .

Сега Шерканер атакуваше на свой ред:

— Чудно как така традиционалист като вас не се интересува от далечното ни минало, лейди Педуре. Както и да е. Скокът в науката, който беше осъществен през последното поколение, е толкова грандиозен, че изглежда е най-добре него да дам за пример. Природата ни принуждава да прибягваме към едно или друго в името на нашето оцеляване. Установеният цикъл на поколенията е точно такова нещо, съгласен съм. Без тази самоналожена принуда едва ли щяхме да просъществуваме дълго. Но помислете и за загубите, които сме принудени да търпим. Всичките ни деца се развиват заедно и с еднакви темпове. Отминат ли определен етап на обучение, техните пособия стават ненужни чак до идването на новото поколение. От сега нататък обаче няма да е необходимо да понасяме това. С помощта на науката…

Преподобната Педуре избухна в писклив смях, в който се долавяше сарказъм, но и изненада.

— Значи вие признавате това пред всички! Замисляте да наложите вашите извращения като начин на живот и те вече да не са срамен, но поне изолиран грях, както е било досега!

— Разбира се! — подскочи баща им. — Искам хората да знаят, че живеем в съвсем различна епоха. Искам хората свободно да раждат деца през всеки сезон на слънцето.

— Именно — каните се да промените всички, които се различават от вас. Я кажете, Ъндърхил, да не би вече да сте организирали тайното обучение на деца, родени извън фазата? Да не би да съществуват още стотици или хиляди като вашите шест, които чакат нашата благословия?

— Ами… Не. До този момент не успях да намеря другарчета в игрите за своите деца.

И шестимата искаха да си имат другарчета. Майка им къде ли не търси, но без никакъв успех. Гокна и Вики стигнаха до извода, че сигурно другите родени извън фазата са много добре скрити… Или пък изобщо рядко се срещат. Вики понякога се чудеше дали пък наистина не са прокълнати, щом е толкова трудно да се намерят други като тях.

Преподобната Педуре се протегна напред от мястото си и заговори отново с почти приятелски тон.

— Последните ви думи са като балсам за душата ми, господин Ъндърхил. Дори в днешно време повечето хора са съхранили своята почтеност и извратените са рядкост. Въпреки това „Наука за деца“ продължава да се радва на голям успех, независимо че родените във фаза са вече двайсетгодишни. Вашето шоу е съблазън, която доскоро не ни заплашваше. Ето защо този разговор е толкова важен за всички нас.

— Да, така е. Аз съм на същото мнение.

Преподобната Педуре вирна глава. Ама че късмет. Децата усетиха, че баща им говори искрено. Ако тя обаче го хванеше, че се колебае… Положението щеше да стане доста напечено. Следващият въпрос на Педуре беше зададен с искрено любопитство.

— Струва ми се, че вие все пак разбирате моралните закони, господин Ъндърхил. Замисляли ли сте се какво би станало, ако великите закони на съзиданието бъдат престъпени от големите мислители на нашето поколение — такива като вас самия?

— Ами, големи мислители… — Но въпросът заседна в съзнанието на баща им и го отвлече от убедителните доводи, които беше намислил да използва. — Знаете ли, Педуре, преди никога не съм се замислял над моралните закони от тази гледна точка. Идеята ви е много интересна! Значи според вас те могат да бъдат пренебрегвани от хора с вроден — как да го кажа — талант да вършат добро? Разбира се, че не… Пак повтарям — аз съм бос по въпросите на морала. На мен ми харесва да се забавлявам, а обичам и да размишлявам. Приключението в Мрака представляваше за мен огромно забавление, независимо че беше ужасно важно за изхода на войната. Съвсем скоро науката ще постави началото на велики промени в света на Паяците. Аз ужасно се забавлявам с всичко това и искам нашите слушатели — дори експертите по морала — да вникнат в последиците от тези промени.