Върнър Виндж - Дълбина в небето

— Абсурд! Коварният ви план би успял, ако превземахте умовете на хората малко по малко като ги принуждавате постепенно да отстъпват една по една крепостите на нашия морал, докато накрая…

— Докато какво? — попита Триксия, усмихвайки се лукаво.

— Докато… Докато… — Езр забеляза очите на Ксопи иззад визьора на шлема — гледаха диво. — Докато най-накрая почтените хора не сметнат за нормални тези личинки, които са върху гърба ви.

Сега Ксопи вече стоеше права и махаше с ръце срещу Триксия. Триксия обаче продължаваше да се усмихва.

— С една дума, моя скъпа Педуре, дори вие допускате, че един ден хората ще приемат моите децата като нормални хора. Само ще вметна, че родените извън фазата не са личинки. Те не се нуждаят от Първия мрак, който да им даде душа. Те са създания, които могат да се превърнат в обичливи Паяци по тяхно собствено желание. С течение на годините „Наука за деца“ ще покаже на всички, че това е напълно възможно.

Ксопи отново се беше върнала на мястото си. Сега наистина приличаше на участник в дебат, който е усетил, че противникът го превъзхожда и замисля нов план за атака.

— Виждам, че призивът към почтеност и благоприличие изобщо не значи нищо за вас, господин Ъндърхил. Сред нашата аудитория сигурно има и слаби хора, които ще се поддадат на извращенията под ваше влияние. Всеки от нас може да бъде изкушен от греха, за това съм съгласна. Но нашите морални устои са по-силни от него. Традицията ни учи да балансираме между двете… Аз обаче се уверих, че не почитате дори традициите. Вие сте учен, нали така?

— Хм, може и така да се каже.

— Освен това сте и един от четиримата Покорители на Мрака?

— … Да.

— Нашите слушатели едва ли си дават сметка каква забележителна личност стои зад „Наука за деца“. Вие сте един от четиримата, видели самото сърце на Мрака. Значи може с право да се каже, че за вас вече няма тайни на този свят. — Триксия понечи да отговори, но Ксопи в ролята на Педуре не й даде възможност да каже и дума. — Ще си позволя да отбележа, че това обяснява до голяма степен вашето изкривено съзнание. Вие сте глух и сляп за опита на предишните поколения, трупан толкова бавно и мъчително. Нашите предци са се опитали да ни предадат какво е смъртна заплаха и кое е добро за Паяците. В моралните закони има дълбоко основание, господине! Без тях в края на Чезнещото слънце трудолюбивите и прилежните ще бъдат ограбвани и убивани от мързеливите и безделниците. Ако не съществуваше моралът, убежищата ни щяха да бъдат превърнати в развалини от онези, които първи се събудят. Ние всички имаме мечти и желания, но някои от вашите рушат из основи моралните ни устои.

— Това последното е вярно, лейди Педуре. Но какъв е смисълът от казаното досега?

— Смисълът е, че съществуват причини и основания за налагането на моралните правила. Особено в забраната да се раждат деца извън фазата. Като Покорител на Мрака вие превръщате най-голямото бедствие на нашия свят в нещо обикновено и банално. Едва ли ще отречете обаче, че той служи за отсяване на годното от негодното. Слушах внимателно вашите деца. А днес преди предаването ги наблюдавах в апаратната. Вашата гнусна тайна има и скандална страна, но това не е изненадващо. Най-малко едно от децата ви — Брент ли му беше името? — е кретен. Нали?

Ксопи спря да говори, но Триксия продължаваше да мълчи. Очите й гледаха право в една точка; очевидно не се опитваше да навакса пропуснатото от разговора, следейки текста върху визьора на шлема. Внезапно Езр почувства странна промяна в перспективата, нещо като преобръщане на представите, но с много по-голяма сила. Очевидно причина за това не бяха нито думите на преводачите, нито емоцията, която се съдържаше в тях. Промяната се дължеше на… тишината. За първи път Езр усещаше някой от Паяците като живо същество, което може да бъде засегнато и наранено.

Мълчанието продължи още няколко секунди.

— Ха — обади се Силипан, — това потвърждава много от нашите догадки. Паяците се размножават в големи количества, а после Майката природа отсява доброто от недъгавото по време на Мрака. Хитро.

Лиао изкриви лице.

— Това и ние го разбрахме.

Тя протегна ръка и докосна рамото на мъжа си.

Внезапно Зинмин Брут наруши тишината.

— Господин Ъндърхил, ще отговорите ли на въпроса на Преподобната Педуре?

— Да — треперенето в гласа на Триксия сега беше още по-забележимо отпреди. — Брент не е кретен. Той просто малко говори и се учи по различен метод от останалите деца. — В гласа й отново се появи предишният ентусиазъм и тя се усмихна. — Интелигентността е толкова забележително нещо! В Брент аз забелязвам…