Върнър Виндж - Дълбина в небето

От екрана Брут вече представяше участниците в дебата. Силипан закачи портативния си компютър на коляното и го стартира. Това недодялано съоръжение на Новородените доста добре допълваше работата на „умните глави“ и беше едно от най-ефективните изобретения на човечеството до този момент. Силипан натисна бутона за допълнителни данни и тих глас му разказа накратко предисторията: „Официално Преподобната Педуре представлява традиционната църква. На практика обаче… — Гласът направи пауза; вероятно в момента търсеха допълнителна информация в базата данни. — Педуре не произхожда от Гокнанското Съглашение. Най-вероятно е агент на правителството на Сродниците.“

Ксин ги стрелна с гневен поглед, изпускайки за момент нишката в изказването на Брут-Дигби.

— По дяволите! Тия хора приемат своя фундаментализъм съвсем на сериозно. Дали Шерканер знае това?

Гласът от компютъра на Тръд отвърна незабавно:

— Възможно е. Шерканер Ъндърхил е тясно свързан с разузнавателните служби на Съглашението… До днес не сме засекли съобщения от военните, които да касаят темата, но трябва да се има предвид, че цивилизацията на Паяците не разполага с добра автоматизация. Твърде възможно е да съществуват съобщения, които ни убягват от вниманието.

Тръд се надвеси над компютърното устройство.

— Имам една съвсем проста задача за теб. Каква ще е ползата от този дебат за Сродниците? — той погледна към Джау и сви рамене. — Пък и да не ни отговори, едва ли ще е фатално. И без това имаме достатъчно работа.

Брут приключваше с встъплението си. Ролята на Преподобната Педуре щеше да се изпълнява от Ксопи Ренг. Ксопи беше слабичка и ниска Новородена. Езр знаеше името й единствено от разговорите с Анне Рейнолт; случваше се да го мерне тук-там и когато преглеждаше списъците. „Чудя се дали някой друг от присъстващите знае името на тази жена.“ Рита и Джау със сигурност не я познаваха. Тръд като водач на човешкото стадо вероятно бе научил името й — също като примитивните овчари, които са познавали стоката си до последната глава в стадото. Ксопи Ренг беше още много млада; извадиха я от хладилната камера, за да замести една „излязла от строя поради старост“, както се изрази Силипан. Ренг дежуреше от 40 Мсек. На нея се дължеше бързият напредък в изучаването на останалите езици на Паяците, особено на т.нар. „тийфик“. За кратко време тя стана вторият по сила преводач на стандартния език на Съглашението. Не беше изключено някой ден да надмине дори Триксия. В един нормален свят Ксопи Ренг сигурно щеше да е водещ учен, а славата й да се носи из цялата слънчева система, където живее. За нещастие беше избрана от Лотарията на Пастира. Докато Ксин, Лиао и Силипан водеха напълно съзнателен живот, Ксопи Ренг беше само винтче в системата, невидима за останалите, освен при извънредни обстоятелства като шоуто днес.

Ксопи Ренг заговори:

— Благодаря ви, господин Дигби. Радио Принстън си осигури гордостта като ни предостави от своето време за този разговор.

Докато Брут превеждаше встъпителните думи, вниманието на Ренг очевидно бе привлечено от нещо друго и тя въртеше глава като птица. Най-вероятно шлемът й нямаше нужната настройка или пък предпочиташе да прочете от визьора главните пасажи. Когато заговори обаче, в очите й се появи някакъв див израз.

— Това не е много добър превод — оплака се някой.

— Тя е нова, не забравяй това — обади се Тръд.

— Може пък и тая Педуре да говори странно. Нали казвате, че била чужденка.

Ренг в образа на Педуре се надвеси напред. Гласът и изведнъж стана гърлен и мъркащ.

— Преди двайсет дни ние открихме смърдяща гнойна рана. Всеки божи ден тя е заразявала милиони хора. Години наред те са допускали в домовете си, до ушите на своите съпрузи и деца тази ерес. — Тя продължи все в същия дух още известно време. Изразяваше се с тромаво построени изречения и изглеждаше много уверена в собствената си правота. После: — Ето защо е редно Радио Принстън да ни даде възможност да прочистим обществения въздух. — Тя направи пауза. — Аз… аз… — Звучеше така, сякаш търси подходящите думи. За момент Ренг отново се превърна в „умна глава“, нервничеше и кимаше усилено. После внезапно удари с длан по масата, отметна се назад и млъкна.

— Нали ви казах, че тая не е никакъв преводач.

Като се подпираха с ръце и предни крака, Вики и Гокна успяваха да държат главните си очи на нивото на стъклената стена. Позата беше твърде неудобна и двете се местеха постоянно ту на едните, ту на другите крака, драскайки трескаво в долната част на прозореца.