Върнър Виндж - Дълбина в небето

Дидире също постепенно превъзмогна първоначалната обида и отвращение. Докато Джирлиб стоеше настрана от нея, тя отвръщаше със студена учтивост. Понякога, когато беше в настроение, Диди се превръщаше в най-забавното същество от последното поколение, което Вики някога бе срещала. В дните, когато не участваха в предаването тя позволяваше на Вики и Гокна да седят в апаратната и да наблюдават как натиска и върти многобройните копчета и бутони. Диди страшно се гордееше с нейния пулт за управление. Ако не беше дървената рамка и мебелировката, апаратната сигурно щеше да прилича на някоя от лабораториите в Къщата на хълма.

— И как изглежда тоя църковен представител? — попита Гокна. Двете с Вики стояха със залепени о стъклената стена очи, но тя беше толкова дебела, че много от цветовете и формите изобщо не се виждаха. Непознатата върху сцената можеше и да е умряла — от нея личеше само някакво червеникаво петно.

— Казва се Преподобната Педуре и говори много странно. Мисля, че е от тийфърите. Ами това клерикално наметало, дето си го е метнала? Проблемът не е само в плътното стъкло на апаратната: наметалото наистина е мрачно и в него няма други цветове освен най-тъмните нюанси на червеното.

Хм. Доста скъпо. Майка им също имаше подобна униформа, но повечето хора никога не я бяха виждали облечена в нея.

Диди се усмихна лукаво.

— Бас държа, че ще повърне, когато види бебетата в козината на баща ви.

Де такъв късмет. Когато Шерканер Ъндърхил се появи след няколко секунди, Преподобната Педуре се сви под безформеното си покривало. Миг след това Рапопорт Дигби изтрополи по сцената и грабна микрофона. Дигби водеше „Наука за деца“ още от първото предаване, много преди Джирлиб и Брент да започнат участието си в него. Беше стар глупак, но според Брент се явяваше един от собствениците на станцията. Вики обаче не го вярваше; не и след като видя как дръзко му отвръща Диди.

— И така, слушайте всички.

Гласът на Диди звучеше многократно усилен. Баща им и Преподобната Педуре се изопнаха на местата си. Всички чуваха думите, независимо от коя страна на стъклената стена се намираха.

— Започваме след петнайсет секунди. Ще можете ли да се приготвите дотогава, господин Дигби, или пък да оставя ефира празен?

Муцуната на Дигби беше заровена в купчина листове с бележки.

— Подигравайте се колкото си искате, госпожице Ултмот, но времето струва пари. Все някак аз ще…

— Три, две, едно… — Диди го прекъсна безцеремонно и насочи заострения край на ръката си в неговата посока.

Старият човек пое щафетата, сякаш през цялото време е бил нащрек. Думите му както обикновено бяха произнесени спокойно и с достойнство — запазената марка на шоуто отпреди повече от петнайсет години: „Името ми е Рапопорт Дигби, а това е «Наука за деца»…“

Когато Зинмин Брут преведе началните думи, движенията му вече не бяха колебливи и трескави. Той гледаше право пред себе си и се усмихваше или мръщеше според изразяваните емоции, които изглеждаха съвсем естествени. Това също не беше изключено — само че за някое от онези бронирани паякообразни долу на Арахна. Понякога се забелязваше известно колебание, някакво трепване в промеждутъците между разговорите. Още по-рядко Брут извръщаше глава — най-вероятно когато нещо важно излизаше извън обсега на неговия визьор. Макар да превеждаше, Брут говореше толкова гладко, та създаваше илюзията, че чете изявление, написано на неговия роден език.

Брут в ролята на Дигби започна с малка похвална предистория на тяхната програма, повтаряйки накратко причините, поради които предаването е било спряно последните дни. „Извратено роден извън фазата“. Брут изрече като скоропоговорка думите, сякаш ги е знаел още от самото си раждане.

— Този следобед, както ви обещахме, ние сме отново в ефир. Отправените срещу нас през последните дни обвинения наистина са сериозни. Дами и господа, тези обвинения по същество отговарят на истината.

Последва драматична пауза, след което отново се чу:

— Е, приятели, вие сигурно се чудите кое ни е дало кураж или пък е поощрило нашата наглост да се върнем отново в ефир. За да си отговорите на този въпрос, ви моля да изслушате днешното предаване на „Наука за деца“. Дали ще продължим и занапред изцяло зависи от вашата реакция на онова, което ще чуете след малко…

Силипан изсумтя.

— Ама че продажен лицемер.

Ксин и останалите гневно направиха знак да замълчи. Тръд се измъкна тихомълком и се настани край Езр. Това не се случваше за първи път; сигурно си въобразяваше, че щом Езр седи от края, то задължително държи да чуе неговия коментар.