Върнър Виндж - Дълбина в небето

— Искаше ми се хората сами да се досетят, но те изглежда са твърде глупави, за да прозрат истината.

Ето защо се наложи Гокна и Виктъри младша също да се включат в радиопредаването. Доставяше им голямо удоволствие да се преструват на големи, забавлявайки се с глупавите сценарии на предаването. Господин Дигби обаче се оказа много мил човек, макар и да не беше истински учен.

Гласовете на Гокна и Виктъри най-сетне издадоха истинската им възраст. Най-накрая някой от слушателите преодоля непоклатимата си вяра, че по радиото пускат само добри неща и си даде сметка, че предаването е станало проводник на перверзии из цялата страна. Радио Принстън обаче беше частна собственост и което е по-важно — притежаваше лиценз върху честотите, на които излъчваше, а също и сервитурно право да се намесва в най-близкия сектор. Собствениците принадлежаха към 58 поколение и все още държаха сметка на парите си. „Наука за деца“ щеше да продължава, докато Църквата на мрака не организира бойкот сред слушателите. Ето защо беше предизвикан и този дебат.

— А, доктор Ъндърхил, какво удоволствие ! — Госпожа Субтрим се надигна от мястото си в своята кабинка. Мениджърът на станцията протегна към тях всичките си ръце и крака. Тялото й едва-едва надхвърляше по обем главата. После Гокна и Вики много се забавляваха, докато я имитираха. — Няма да повярвате какъв интерес предизвика дебатът. Уговорили сме препредаването му по Източния бряг, а повторението ще бъде излъчено и на къси вълни. Без преувеличение мога да кажа, че ни слушат навсякъде !

„Без преувеличение мога да кажа…“ Скрита зад гърбовете на братята и сестрите си, Гокна мърдаше устни едновременно с госпожа Субтрим. Вики стоеше неподвижна и се правеше, че нищо не забелязва.

Баща им кимна с глава.

— Радвам се, че станах толкова популярен, госпожо.

— О, можете и сам да се уверите в това! Нашите спонсори се избиват кой първи да финансира предаването! Просто се избиват! — Тя се усмихна на децата. — Уредила съм да наблюдавате дебата от апаратната.

Всички знаеха къде се намира апаратната, но покорно следваха своята водачка, слушайки мълчаливо неспирния й брътвеж. Никой не можеше да каже със сигурност какво точно мисли за тях госпожа Субтрим. Джирлиб твърдеше, че не е никак глупава и че зад цялото това неспирно бърборене се крие една студена счетоводна машина, която само брои пари.

— Тя знае с точност до една десета от пенито колко би спечелила от онези старци, ако успее да предизвика възмущението на слушателите.

Това може и да беше истина, но не пречеше на Вики пак да я харесва и дори да й прости за пискливото и глупаво бърборене. Твърде много хора са така заслепени от вярата си, че нищо не е способно да ги отклони от нея.

— Сега Диди е дежурна. Вие добре я познавате. — Госпожа Субтрим спря пред вратата на апаратната. Сякаш едва сега забеляза бебетата, които надничаха от козината на Шерканер Ъндърхил. — Боже мили, ама вие май наистина имате деца на всякаква възраст. Дали… как мислите, дали ще са в безопасност, ако ги оставя при останалите? Умът не ми побира кой друг би могъл да се погрижи за тях.

— Не се безпокойте, госпожо. Имам намерение да представя Рапса и малкия Хрунк на Представителя на църквата.

Госпожа Субтрим замръзна на място. Близо секунда всичките й нервно потрепващи ръце и крака бяха напълно неподвижни. За първи път Вики я виждаше наистина, ама наистина стъписана. После по лицето й бавно се разля усмивка.

— Д-р Ъндърхил, казвали ли са ви, че сте същински гений?

Баща им се ухили в отговор.

— Не и толкова убедително… Джирлиб, погрижи се децата да не излизат от стаята на Диди. Ако искам да дойдете при мен, ще ви дам знак.

Децата нетърпеливо се изкатериха до апаратната. Дидире Ултмот седеше отпусната на обичайното си място и следеше оттам пулта за управление. Дебело стъкло отделяше апаратната от студиото. То изолираше шума, но през него трудно се виждаше. Децата се струпаха близо до преградата и долепиха глави о гладката повърхност. Някой вече се беше настанил на сцената, където трябваше да се води дебатът.

— Това е представителят на църквата — махна Диди с ръка. — Пристигна цял час по-рано.

Както обикновено, Диди проявяваше леко нетърпение. Тя не притежаваше остър ум като студентите на баща им, но това не пречеше на двайсет и една годишната красавица да е будна и духовита. Работеше като главен техник на Радио Принстън. Започна като стажант оператор още на четиринайсет и знаеше за електроинженерството толкова, колкото и Джирлиб. Тя не криеше, че иска да стане електроинженер. Разказа за това на Джирлиб и Брент още когато тримата се запознаха, а после, докато вървеше шоуто, все за това говореха. Вики си спомни странното поведение на Джирлиб, докато им разказваше за срещата с нея; сякаш изпитваше нещо като благоговение пред това създание Дидире. По онова време тя беше на деветнайсет, а той — на дванайсет… Твърде зрял и едър за възрастта си. Едва след второто шоу разбрала, че е роден извън фазата. Тя прие този факт като коварно замислено оскърбление, насочено специално към нейната персона. Няколко дни горкият Джирлиб ходеше така, сякаш всичките му крака са изпочупени. Най-накрая все пак го преодоля — нали в бъдеще го чакаха още по-неприятни преживявания.