Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Такъв прекрасен лъжец беше. Много зле за него, че лъжеше твърде дръзко, твърде угоднически. Почувства как я завладява поривът да прехвърли границата:

— Значи след няколко години отново ще имаме функциониращи звездни кораби?

— Да, и вероятно по-добре оборудвани, отколкото тези, с които дойдохме. Знаеш какви физични закони открихме тук. А май има и други неща…

— И ти ще контролираш тези кораби?

— Няколко от тях — той продължаваше да кима и да лъже слепешката.

— И ти искаш само да помогнеш. На мен, на Френкската орка. Е, господине, вие притежавате уникална квалификация. Дайте ми тези кораби под наем. Елате с мен на Балакреа, във Френк и Гаспр. Помогнете ми да освободя всички фокусирани.

Беше забавно да гледаш как усмивката на Фам замръзва, слисан от думите й.

— Искаш да свалиш звездна империя, империя, която притежава Фокуса, само с шепа кораби? Това е… — Не можеше да намери думи за подобно безумие и известно време той само я гледаше втренчено. После, невероятно, усмивката му се върна. — Това е прекрасно! Анне, дай ми време да се подготвя, време да сключа тук съюзи. Дай ми дузина от твойте години. Може и да не победим. Но се заклевам, че ще опитаме.

Каквото и да го помолеше тя, той просто се съгласяваше. Трябваше да е лъжа. Но ако беше вярно, това беше единственото обещание, което можеше да я накара да поиска да живее. Тя се вгледа в очите на Фам — опитваше се да прозре отвъд лъжата. Може би неизбежното разрушение при дефокусирането й беше отнело проницателността, защото колкото и надълбоко да се вглеждаше, виждаше само благоговеен ентусиазъм. Той е гений. И, лъжа или истина, сега съм негова за дванайсет години. Само за миг тя се отпусна и му повярва. Само за миг си помечта, че този мъж не е лъжец. Френкската Орка все пак можеше да освободи всички. Най-странна тръпка трепна в сърцето й и опари тялото й. Потрябва й време, докато разпознае нещо, което толкова отдавна бе загубено за нея: радостта.

Фам изпрати Езр Вин на планетата да преговаря.

— Защо аз, Фам? — това беше най-необичайната търговска ситуация в историята на човечеството. Също беше и война, която очакваше да започне. — Би трябвало ти…

Нувен вдигна ръка, за да го прекъсне:

— Има причини да изпратя тебе. Ти познаваш Паяците повече от всеки друг нефокусиран — със сигурност по-добре от мен.

— Мога да съм ти подчинен, да ти помагам…

— Не, аз ще ти бъда подчинен — той млъкна и Езр забеляза проблясък на безпокойство. — Прав си, синко, много е сложно. В краткосрочна перспектива, те държат камшика, и имат достатъчно причини да ни мразят. Мислим, че кралят продължава да се вслушва в думите на фракцията Лайтхил, но…

В режима на Съглашението имаше и други фракции. Някои от тях смятаха, че фокусираните преводачи са стока за обмен.

— Тъкмо затова е по-важно да отидеш ти, Фам.

— Изборът не е наш. Разбираш ли, те помолиха специално за теб.

— Какво?

— Да. Предполагам, че за годините, докато са работили с Триксия, са схванали що за човек си. — Той се ухили. — Искат да те видят отблизо.

Почти имаше смисъл.

— Добре. — Той се замисли. — Но няма да получат Триксия. Ще сляза долу с някой друг преводач. — Той погледна сърдито Фам. — Тя е звездата — на екипа на Ъндървил много би им харесало да я докопат.

— Хм. Може би някой долу мисли по същия начин. Кралят помоли да те придружи Зинмин — забеляза израза на лицето на Езр. — Още ли има?

— Аз… Да. Искам да дефокусират Триксия. Скоро.

— Разбира се. Дадох ти дума. Същото обещах и на Анне.

Езр се втренчи в него. И ти си се променил вътрешно — отказал си се от онази мечта. След всичко, което се случи, Езр нямаше съмнения. Но изведнъж усети, че не може да чака повече.

— Преместете я в началото на опашката, Фам. Не ми пука, че преводите й са ти нужни. Придвижи я напред. Искам, когато се върна, тя вече да е дефокусирана.

Фам вдигна вежда.

— Ултиматум?

— Не… Да!

По-възрастният мъж въздъхна.

— Имаш го. Ще започнем веднага с Триксия. Аз… признавам. Задържахме преводачите. Толкова са ни нужни. — Той присви устни. — Не очаквай съвършенство, Езр. Това е просто още една от лъжите на Нау. Някои дефокусирани са с почти също толкова ясен ум като Анне. Други…

— Знам. — Някои се връщаха като вегетиращи същества — вирусът на гнилия мозък избухваше и ги превземаше, подтикнат от процеса на дефокусиране. — Но рано или късно трябва да опитаме. Рано или късно трябва да престанеш да ги използваш. — Той скочи и напусна офиса на Фам. Ако бяха продължили да говорят, това щеше да е болезнено и за двамата.