Върнър Виндж - Убежище в дълбината

— Добре се справихте, господин Вин. — Няколко секунди разлика, и Вин щеше да пристигне тук първи и да му устрои истинска засада. Вместо това… човекът се появи невъоръжен, еднорък, слаб като коте. А Томас Нау стоеше между него и пистолетите. — Боя се, че нямам време за приказки. Дръпнете се от Али, моля — говореше меко, но не откъсваше очи от двамата. Лявата му ръка посегна да отвори шкафа. Може би спокойният тон щеше да окаже въздействие на Вин, за да го застреля чисто.

— Томас!

Киви беше застанала над тях, на входа на купола.

Отначало Нау просто се опули насреща й. От носа й течеше кръв. Дантелената й рокля беше разкъсана и изцапана. Но беше жива. Ударът сигурно бе затворил люка на таксито. Ако таксито си беше на мястото, охранителната система на шлюза нямаше да се задейства наново — и тя някак си бе успяла да се промъкне обратно вътре.

— Попаднахме в капан, Томас. Шлюзът се оказа дефектен.

— О, да! — болката в гласа на Нау беше напълно искрена. — Затръшна се и чух как въздухът изтича. Бях… бях толкова сигурен, че си мъртва.

Киви се спусна от тавана и закачи тялото на Рей Цирет на една стенна стойка. Телохранителят можеше и да е жив, но съвсем явно в момента не вършеше никаква работа.

— Съжалявам, Томас. Не можах да спася Марли. — Тя се приближи да го прегърне, но в жеста й имаше нещо предпазливо. — С кого разговаряш? — После видя Вин и Али. — Езр?

Един път да извади късмет! Вин ставаше идеално, дрехата му беше оплескана като престилка на касапин с кръвта на Али. Зад Вин се носеха трясъците от разрушения парк. Гласът на търговеца беше задъхан и пресипнал.

— Завладяхме L1, Киви. Освен на неколцина от главорезите на Нау, не сме навредили на никого — и това, когато собственият й баща кървеше в ръцете му! — Нау те използва както винаги. Само че този път ще убие всички ни. Огледай се! Той смята да изстреля бомба по убежището.

— Аз… — но Киви наистина се огледа и на Нау не му хареса онова, което видя в нейните очи.

— Киви — повика я той. — Погледни ме. Изправени сме срещу същата група, която стоеше зад Джими Дием.

— Ти уби Джими! — изкрещя Вин.

Киви избърса кръвта от носа си в белия плат на ръкава си. За миг изглеждаше много малка и объркана, както когато за първи път я беше обладал. Тя захвана крака си в една дръжка на стената и се обърна към него — мислеше. Налагаше се някак да спечели време, само шепа секунди.

— Киви, помисли си кой ти го казва — Нау посочи Вин и Али Лин. Поемаше ужасен риск, това беше отчаяна манипулация. Но подейства! Тя се поизвърна и погледът й се измести от него. Той мушна ръка в шкафа и напипа дръжката на лъчев пистолет.

— Киви, помисли си кой ти го казва — Нау посочи Езр и Али Лин. Горката Киви се извърна да погледне. Зад нея Езр забеляза как по лицето на Томас трепна усмивка.

— Познаваш Езр. Той се опита да убие баща ти в Северната лапа — мислеше, че ще може да се добере до мен чрез Али. Ако имаше нож, досега да е пробол баща ти. Знаеш какъв садист е Езр Вин. Помниш как те преби — помниш и как те носех после на ръце.

Думите бяха предназначени за Киви, но удряха Езр Вин като стенобойни тарани — ужасни истини, смесени със смъртоносни лъжи.

Киви остана неподвижна за миг. Но сега юмруците й бяха стиснати. Раменете й сякаш бяха превити от някакво страховито напрежение. И Езр си помисли: Нау ще победи, и то заради мен. Оттласна сивотата, която като че се опитваше да го погълне от всички страни, и направи последен опит:

— Не заради мен, Киви. Заради всички други. Заради майка ти. Моля те. Нау те лъже четирийсет години. Когато научиш истината, прочиства мозъка ти. Отново и отново. И ти никога нищо не си спомняш.

По лицето на Киви се изписа прозрение — и чист ужас.

— Този път ще запомня! — Тя се обърна тъкмо когато Нау измъкваше нещо от шкафа отзад. Лакътят й се вряза в гърдите му. Звукът беше като от прекършени клони — Нау се блъсна в шкафа и излетя навън, в откритото пространство на купола. След него полетя пистолет. Нау се метна към оръжието, но само сантиметри не му достигнаха, а нямаше от какво да се оттласне във въздуха.

Киви се изправи на стената, изпъна се и грабна пистолета. Насочи дулото към главата на Пастира.

Нау бавно падаше. Изви се, за да вижда Киви. Отвори уста — устата, която разполагаше с убедителни лъжи за всички случаи.

— Киви, не можеш… — подхвана той и в този миг вероятно забеляза погледа й. Арогантността на Нау, мазната, хладна арогантност, която Езр бе наблюдавал половин живот, изведнъж се стопи. Гласът му премина в шепот — Не, не !