Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Гмурна се в откритото пространство и извади от стойката му малко торпедо, флагчето в периферията на зрението му показа, че е успял да се свърже с Хамърфест. Пръстените изчезнаха и в ухото му прозвуча гласът на Фам:

— Нау?

— Уцели от първия път! — Нау плъзна снаряда към тръбата за изстрелване, която Кал Омо беше инсталирал само преди трийсет и пет дни. Тогава му изглеждаше като налудничава предпазна мярка. Сега беше последният му шанс.

— Време е да се предадеш, Пастирю. Моите сили контролират цялото пространство на L1. Ние…

Гласът на Фам бе изпълнен с тиха увереност — нямаше нищо общо с реването на стария Фам Тринли. Нау си представяше как този глас завладява обикновените хора, как ги води. Но и самият Томас Нау беше професионалист. И не се притесни да го прекъсне:

— Точно обратното, господине. В мои ръце е единствената сила, която си струва вниманието. — Той докосна панела до тръбата за изстрелване. „Бух!“ — сгъстеният въздух отнесе горния капак и разчисти снега. — Програмирах и заредих тактическо ядрено оръжие. Мишената е отсекът на Търговците. Оръжието е за специална цел, но съм сигурен, че е достатъчно.

— Не можете да го направите, Пастирю. Там има триста души от вашите собствени хора.

Нау се разсмя тихо.

— О, мога, мога. Много ще изгубя, но разполагам с още хора в летаргичен сън. Аз… Вие наистина ли сте Фам Нувен? — въпросът му се изплъзна почти неволно.

Последва пауза, и когато Нувен заговори, прозвуча разсеяно.

— Да.

И с всичко се оправяш сам, а? Връзваше се. Обикновен заговор би бил разкрит още преди години. Бяха само Фам и Езр Вин — още от самото начало. Като сам човек, който тегли каруца през цял континент, Нувен бе упорствал, почти бе постигнал победа.

— За мен е чест да се запозная с вас, господине. Много години съм ви изучавал. — Докато говореше, Нау прегледа диагностичните данни на торпедото. Гледаше право по релсата за изстрелване — тръбата беше чиста. — Може би единствената ви грешка е, че не сте разбрали напълно нравите на Пастирите. Разбирате ли, Пастирите са се появили в резултат на бедствие. Това е нашата вътрешна сила, нашето предимство. Ако унищожа отсека, това ще е огромно препятствие за операция L1. Но личното ми положение ще се подобри. Ще продължа да разполагам с L1. Ще продължа да разполагам с голяма част от „умните глави“. Ще продължа да разполагам с „Невидимата ръка“ — той извърна поглед от тръбата. Погледна складовете за оборудване, останалите снаряди — можеше да се наложи да гръмне и Купола на Хамърфест. Това не влизаше дори в най-крайните планове в случай на бедствие. Може би имаше някакъв начин да го направи така, че част от „умните глави“ да останат живи. Друга част от ума му изчака любопитно какво ще каже Фам Нувен. Дали ще се спотаи, като обикновен човек, или притежаваше сърце на истински Пастир? Този въпрос беше същността на моралната слабост на Фам Нувен.

Нещо рязко издрънча и отекна в купола. Али Лин се беше изгубил от погледа му някъде в долния край. Може би вътрешния вход? Това беше в най-ниската част на купола. Нау тихо се запридвижва покрай ръба на стръмния улей.

Гласът на Фам Нувен се чуваше слабо през шумотевицата:

— Грешиш, Пастирю. Ти не разполагаш с… — Нау прекъсна аудиовръзката със замах и бавно се запридвижва напред. Насочи ръчно фиксираните камери в помещението. Нищо. Примитивната автоматика беше и спасение, и напаст. Добре. Оръжия. Тук имаше ли нещо по-малко от ядрена бомба? Базата данни не беше пригодена за подобни дреболии. Остави каталога да се изрежда в очилата му и се приближи до стената — все още отдолу не можеха да го видят. Дрънченето и трясъците продължаваха. О, това бяха сервомеханизмите на езерото, тракането им идваше по тунела! Тупурдията беше доста голяма за тайно проникване.

Чакащият в засада — какъвто се оказа — изплува пред очите му.

— А, господин Вин. Мислех си, че отдавна сте се удавил.

Всъщност Вин изглеждаше полуприпаднал, лицето му белееше като платно. Раните от лъчевия пистолет не се виждаха никакви. Не — откраднал е един от скафандрите ми! Дрехата беше чиста и идеално изпъната — но дясната ръка беше леко извита, тромава. Вин беше прихванал леко Али през дясното рамо. Погледна Нау и като че омразата проясни мислите му.

Но в долната част на купола нямаше други натрапници. Нау беше прегледал изцяло каталога — точно в шкафа зад него имаше три лъчеви пистолета! Нау въздъхна облекчено и се усмихна на Търговеца: