Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Ето го! На десетина метра от хеликоптера, в сянката на звездите и небесното сияние — две тъмночервени петна. Ъндърхил бавно куцукаше зад Мобиай. Дървеницата-водач го дърпаше внимателно напред, преди всяка стъпка опипваше склона с дългите си ръце. Това бе инстинктивното поведение на животно в безнадежден мраз, което до последно се опитва да намери свястно убежище. Тук, някъде в никъдето, буболечката нямаше шанс. След по-малко от час тя и нейният господар щяха да са мъртви, а тъканите им — изсъхнали.

Тракт се втурна по стълбите, крещейки след Ъндърхил. Над него витлата на хеликоптера започнаха да се въртят по-бързо. Тракт се сви под мразовития вихър. Щом турбините ускориха темпо и витлата започнаха да повдигат машината, той се обърна и се вмъкна в кабината. Задумка по автопилота и занатиска всички копчета за изключване.

Нямаше значение. Турбините достигнаха нужната подемна сила и хеликоптерът се издигна. Погледна за последно сенките, скрили Шерканер Ъндърхил. После машината зави на изток и гледката се изгуби зад гърба му.

Пробивите в малки обеми обикновено бяха фатални. С бързо и рязко действие Едит от телохранителите на Томас Нау, без да иска, го спаси. Щом корпусът се стопи, Тунг отпусна ремъците си и се метна към люка. Течението повлече всички, но Тунг беше във въздуха и най-близо до дупката. Той се заби с главата напред в разтопената стена и вакуумът го всмука до хълбоците.

Киви някак си бе успяла да остане на място до смачкания люк на таксито. Беше успяла да отвори шлюза на L1-A. Обърна се, сграбчи баща си и го натика в люка. Всичко това — само с едно гладко движение, почти като в танц. Нау още не бе успял да реагира, когато тя се обърна втори път, заклещи крака си в една от примките на стената, пресегна се и го сграбчи за ръкава с върховете на пръстите си. Дръпна го лекичко и щом той се приближи, го награби и го избута навън.

В безопасност. А само преди пет секунди все едно бях мъртъв. Изтичащият въздух съскаше силно. Повреденият пръстен за скачване щеше да гръмне след секунда.

Киви се дръпна от шлюза.

— Ще подбера Марли и Цирет.

— Да! — Нау се върна при отвора и се прокле, че в хаоса е загубил лъчевия си пистолет. Погледна в таксито. Единият му телохранител явно беше мъртъв — краката на Тунг дори не трепваха. Марли вероятно също беше мъртъв — със сигурност вече нямаше живот за него, макар Киви да се мъчеше да освободи и него, и Цирет. Само след секунда щеше да ги измъкне също толкова бързо и ефикасно, както измъкна тях двамата с Али Лин. Киви представляваше опасност и това беше последната му сигурна възможност да я премахне.

Нау бутна капака. Той се завъртя гладко под натиска на въздушните потоци и се захлопна с оглушителен трясък. Пръстите му затанцуваха по бутоните за достъп — набра кода за аварийно изхвърляне. От другата страна на стената се чу „Уумпф!“ от избухването на изгорелите газове, дрънченето на метал върху метал. Нау си представи как обезвъздушеното такси се издига над люка. Нека Фам Нувен се упражнява в прицел по мъртвите.

Налягането в шлюза бързо нарасна до нормалното. Нау открехна вътрешния капак и набута Али Лин в коридора зад него. Старецът мрънкаше в унес. Поне беше спрял да кърви. Недей да ми умираш, по дяволите! В момента Али представляваше безполезно месо, но в дългосрочна перспектива беше съкровище. И без да го изгуби, всичко щеше да му излезе доста скъпо.

Той бавно забута Али по дългия коридор. Стените наоколо бяха от зелена пластмаса. Това беше куполът на охраната на борда на „Общо благо“. Изкривената му форма там имаше смисъл — днес стойността му се определяше от монолитната конструкция и защитата — няколко метра сплави с точката на топене на тунгстена. Цялата огнева мощ на Фам Нувен не можеше да го вкара тук.

Преди няколко дни този купол приютяваше повечето оцелели оръжия в системата на Изчезващата. Сега беше почти празен — изпразнен, за да подкрепи мисията на „Невидимата ръка“. Нямаше значение. Нау се беше погрижил много внимателно да останат достатъчно ядрени заряди. При необходимост можеше да поиграе на старата-престара игра на справяне с тоталната гибел.

А какво можеше да се спаси? Имаше съвсем смътна идея докъде се простира контролът на Фам Нувен. За миг Нау се поколеба. Цял живот бе изучавал подобни хора и сега се изправяше срещу такъв. Но ако победя, аз ще съм много повече от него. Трябваше да се свършат дузина неща, а разполагаше само със секунда. Нау пусна Али да пада свободно в микрогравитацията на канарата. До вратата имаше закачени комуникатор и локални очила. Той ги грабна и даде няколко кратки нареждания. Тук автоматиката беше примитивна, но щеше да свърши работа. Сега виждаше извън купола. Пивницата на Търговците беше отвъд хоризонта му, нямаше движение на таксита, нито фигури в скафандри, които да се приближават по външната повърхност.