Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Докато Фам говореше, Виктъри Лайтхил седеше неподвижна и мълчалива — дори и ръцете, с които се хранеше, не помръдваха. Сега зачурулика — тихо, тъжно и учудено. Наложи се Триксия да преведе:

— На татко този план щеше много да му хареса.

— Да — потвърди Фам. Ъндърхил беше гений и мечтател, излязъл направо от Зората на цивилизацията. Фам отдавна бе прочел „видеодневниците“ на Триксия — историята на контраразузнаването на Ъндърхил. Паякът бе навлязъл дълбоко в автоматиката на Новородените — понякога толкова дълбоко, че Фокусираната Анне Рейнолт бе забелязала намесата и бе я помислила за доказателство за човешки заговор. Най-накрая Ъндърхил бе разбрал какво е Фокуса — бе разбрал, че човеците не разполагат с изкуствен интелект, нито с технология, далеч превъзхождаща неговата собствена. Сигурно много се беше разочаровал от сблъсъка с границите на прогреса.

Анне понечи да кимне, поколеба се. И тогава изненада всички, включително и себе си — но най-вече Паяците. Тя вирна глава и по лицето й бавно се разля усмивка.

— А какво ви кара да мислите, че не е оцелял? Той разполагаше със същата информация, с която и ние, и с много по-силно развито въображение. Какво ви кара да мислите, че този план не е и негов ?

— Анне, чел съм дневниците. Ако беше жив, щеше да е тук.

Тя поклати глава.

— Чудя се дали е така. Той е нещо, което ние, човеците, не сме създадени да проумеем — а и Шерканер си мислеше, че Смит е мъртва. Но Шерканер Ъндърхил неведнъж е обърквал и човеците, и паяците. Той поведе Паяците в немислими посоки — бе съзрял дълбината в небето. Според мен се крие някъде там долу и възнамерява да надживее всички тайни.

— Може би… може би. — Фам не можеше да реши дали го казва Триксия или Виктъри, но тонът беше на тихо благоговение.

— Всъщност не знаем къде точно е кацнал на високото плато. Ако е нещо, което е разузнал предварително, е имал шанс.

Фам се взря навън, към Арахна. Планетата се простираше на площ от трийсет градуса — огромна черна перла. Златни и сребърни ажури блестяха по целия континент и се спускаха към южното полукълбо, по бледото сияние на източното море. Ала все още имаше огромни територии неразгадан мрак, защитени земи, които щяха да останат неподвижни и студени, докато свърши Периода на мрака. Фам усети внезапна тръпка на разбиране. Да… Някъде в дълбините старият Паяк вероятно спеше и очакваше загубената си любима… и началото на неговото най-велико Разузнаване.

$id = 7991

$source = Моята библиотека

Издание:

Върнър Виндж. Убежище в дълбината

Американска, първо издание

Превод: Десислава Брендьорфер, Светлана Колмогорова

Редактор: Персида Бочева

Предпечатна подготовка: „Квазар“

Формат 60×90/16

Печатни коли 25

Издателство „Лира Принт“ — 2002 г.

ISBN 954–8610–59–6