Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Гласът на Триксия, която превеждаше думите му, утихна, и около масата се възцари абсолютна тишина. Езр седеше като омагьосан. Досега Фам бе споделял това само с Анне — като се имаше предвид всичко, което ставаше, беше им лесно да опазят тайната. Но Езр Вин цял живот се бе възхищавал от епохите на Зората на цивилизацията и на Изгубените илюзии, и сега виждаше, че все още има шанс да се доберат до тях. Момчето гледаше безмълвно, в унес. После критичната му мисъл се събуди. Не се оплакваше — той искаше планът на Фам да успее, но…

— Но какъв багаж ще вземеш? И…

— Какъв багаж ли? Лесен въпрос — макар че разполагаме с два века да го обмислим. Но виж, човечеството наблюдава звездите с помощта на развити технологии от хиляди години. По едно или друго време почти всяка цивилизация на Клиентите е монтирала редове от стометрови огледала и е измисляла какви ли не още по-хитри начини, за да шпионира какво става далече-далече. Откриваме загадки. Ту тук, ту там в галактиката засичаме спътници-съгледвачи и древни радиопредавания.

— Значи ако имаше и нещо повече, щяхме да го видим — обади се Езр, но очевидно знаеше какво следва. Аргументите бяха в древната история.

— Само ако погледът ни стига дотам. Но части от сърцето на галактиката са доста прикрити. Ако тази наша суперцивилизация не използва радио, ако разполага с нещо по-добро от спътници-съгледвачи… там, в сърцето на галактиката, е едно от местата, където могат да се скрият от погледа ни. — А ексцентричната орбита на Изчезващата най-малко бе минавала през тези невидими дълбини.

— Добре, Фам. Съгласен съм, всичко съвпада. Но ти говориш за трийсет хиляди светлинни години път — това е почти толкова далече, колкото до облаците в пълна сянка.

— Сто пъти по-далеч от най-далечните краища, където са достигали Чуенг Хо! — възкликна Гонле. — Без междинни станции-цивилизации твоите двигатели ще се изтощят за по-малко от хиляда години! Можем да си мечтаем за подобна мисия колкото си искаме, но тя е напълно извън възможностите ни!

Фам се усмихна на всички:

— Извън сегашните ни възможности — да.

— Тъкмо това казвам и аз! Никога не е било по силите ни.

Но в очите на Езр искрата вече проблясваше.

— Гонле, той иска да каже, че в бъдеще може и да е по силите ни!

— Да! — Фам се наведе напред. Чудеше се колко ли от тях може да увлече с тази мечта. — Хайде да си направим малък мисловен експеримент. Да се върнем отново в зората на цивилизацията. Тогава за няколко кратки века хората са очаквали всичко радикално да се подобри в бъдеще. С Арахна вие връщате частица от този дух. Може би сега не вярвате в това. Не виждате каква цивилизация изграждате. Езр и Киви, вие основавате Велика Фамилия, която ще надмине всичко, съществувало в историята на Чуенг Хо. Триксия и Виктъри и всички Паяци ще бъдат най-великото нещо, което някога се е случвало с нашия бизнес. А вие едва започвате да разбирате противоречията на Арахна. Прави сте — днес да се говори за пътешествие към центъра на галактиката е все едно дете да се плиска на плиткото и да разправя как ще прекоси океана. Но ще се обзаложа с вас: до следващия Период на светлина вие ще разполагате с нужната ми технология.

Той погледна седящата до него Анне. Тя му се усмихна — усмивка едновременно щастлива и малко подигравателна.

— Ние с Анне и екипажът на нашата флота от три кораба възнамеряваме да свалим от власт системата на Новородените. Ако успеем там — когато успеем — ще оставим след себе си високотехнологична цивилизация. Ние ще се сдобием с по-голяма флота — поне от двайсет кораба. И тогава Анне ще ми позволи да прекръстя нейния флагмански кораб на „Дивата гъска“ . После ще се върнем тук и ще оборудваме експедиция… за издирване. — Щеше ли Анне наистина да дойде с него? Тя каза „да“. Дали свалянето на тиранията на Новородените щеше да вдигне товара от плещите й? Може би не. След победата цели светове щяха да бъдат като отделението на дефокусираните в Купола на Хамърфест. Може би тя щеше да реши, че не може да изостави спасените от нея хора. И тогава? Не зная. Някога много го биваше по самотата. Сега… колко странно — променил съм се .

Сега Анне се усмихваше нежно. Тя стисна ръката му и кимна утвърдително на току-що описания от него договор. Фам огледа лицата. Киви изглеждаше смаяна. Езр приличаше на човек, който отчаяно иска да повярва, но стремежите, изпълващи целия му живот, пречеха. Що се отнася до Паяците, израженията им се простираха от агресивното „Я да видим!“ на Ъндървил до…