Върнър Виндж - Убежище в дълбината

Но Киви положи ръка на рамото на младия Вин.

— Предлагам да определим координати за срещите, както правят великите фамилии. — Измина време, пространство, цял човешки живот. Тя погледна Анне и й се усмихна. Сега Киви освен инженер беше и майка. През повечето време тя като че беше най-щастливата тук. Но Фам все пак понякога забелязваше тъмна сянка — може би тогава тя си мислеше за собствената си майка, другата Кира. Киви одобряваше полета към Балакреа. По дяволите, той беше убеден, че тя щеше да е на борда, ако не бяха Езр, децата й и новия свят, който градеше тук. Езр се научи да ръководи хората — още повече, че сега наистина беше Предводител на флота за всички човеци. Но геният на Киви бе опората, от която той зависеше. Тя беше тази, която преценяваше коя точно технология би била най-ценна според Паяците. Ако не бяха осъществените от нея сделки, корабостроителницата на Паяците щеше да си остане мечта. Езр винаги беше смятал себе си за провалилия се малък син. Чудя се дали двамата с Киви разбират наистина какво изграждат. Те имаха деца. Джау и Рита — също, както и мнозина от другите. Гонле и Бени построиха ясли за всички мъници — място, където децата и паячетата си играеха, докато родителите им се трудеха заедно. Човешко-Паешкото предприятие се разрастваше с всяка година. Също като Сура Вин много, много отдавна, Киви и Езр можеха и да не се занимават много с търговия, но в този край на обитаваното от Чуенг Хо пространство скоро ще избухне светлина, ново начало, което ще затъмни и Канбера, и Намджем.

Избухване на светлина. Да!

— Тогава да определим координати! Следващият Изгрев на новото слънце — или може би няколко Мсек по-късно, защото май си спомням, че точно след като слънцето светне, не е много приятно. — Около два века. Това добре се съчетава с другите ми планове.

Триксия преведе думите на Виктъри:

— Да, в началото на следващия Период на светлината. Тук, в Големия лагер — колкото и да се е разраснал тогава. — Тих смях. — Ще си запиша да не спя тогава и да не се намирам на светлинни години разстояние оттук.

— Дадено! Дадено! — отекнаха гласове край масата.

Белга Ъндървил забръмча и засъска — както обикновено, Фам не разбра и дума от всичко онова, което каза тя. Само усети, че тонът й е изпълнен с агресивно недоверие. За щастие в качеството си на началник на Кралското разузнаване й се полагаше личен преводач. Зинмин Брут седеше до нея и я слушаше с бегла усмивка. Брут всъщност май харесваше бабата. Когато тя свърши, той изтри усмивката от лицето си и се намръщи подобаващо.

— Това си е чиста глупост или някакво човешко безумие, което не разбирам. Имате три кораба и с тях възнамерявате да свалите империята на Новородените? Но нали от седем години насам твърдите, че Паяците нямало защо да се страхуват от външна инвазия, че една планетарна цивилизация, разполагаща с развити технологии, винаги може да изгради успешна отбранителна стратегия. Новородените сигурно имат хиляди военни кораби на своя територия, но вие разправяте, че сте щели да ги смъкнете от власт. Лъгали ли сте ни през цялото това време или просто прекалено много си въобразявате?

Виктъри Лайтхил избръмча един въпрос — изказа се толкова кратко и ясно, че не се наложи Триксия да превежда.

— Но сигурно… ще ви помагат… други Чуенг Хо?

— Не — отвърна Езр. — Аз… Ще бъда откровен с вас. Чуенг Хо не обичат да воюват. Много по-лесно е да оставиш тираниите на самотек. „Остави ги да се продадат“, както казва старата пословица.

През цялото това време Анне Рейнолт мълчеше. Но сега се намеси:

— Всичко е наред, Езр. Вие вече ни помогнахте… — Тя се обърна към Белга Ъндървил. — Госпожо генерал, все някой трябва да свърши това. Новородените и Фокусът са нещо ново. Ако ги оставим на самотек, те само ще станат по-силни — и някой ден ще дойдат да ви изядат.

Недоверието й пролича съвсем очевидно по трепването на най-дългите ръце на Ъндървил.

— Да, отново противоречие. През последните години вие ни убедихте да не се ограничаваме с търговията и да ви помогнем с оръжие и оборудване. — Ако говореше човек, сигурно щеше да хвърли поглед към Виктъри Лайтхил. По тези въпроси съветник на Краля беше именно тя. — Но с какво ще ни помогне вашето самоубийство?

Анне се усмихна, но Фам усети, че въпросът я е напрегнал. Белга повдигаше тези въпроси и на по-официални форуми и тук не беше много вероятно да се съгласят с нея. Но тя не разбираше, че тази мисия даваше по-голям отвсякога шанс на Анне Рейнолт.